Когато Флори ходи с токчета няма как да не я чуеш – отривисто, динамично, със замах прави крачките, готова да потегли към следващото предизвикателство. Харесах я още първият път, когато я видях преди 6-7 години в Тунис. С една малкa камерка снимаше сама и си правеше сама филмите. Имаше някакъв протест тогава в тунизийската столица, а арабите, когато се вълнуват, не е препоръчително да си в тълпата. Тя обаче не се поколеба да се смеси с тях… След това й се радвах, когато я гледах вечер от екрана в спортните новини на bTV. Днес момичето вече е поело по нов, собствен път.

Пътуваме в лежерния следобед в големия и просторен Haval H6 Hybridв лежерния следобед в големия и просторен Haval H6 Hybrid големия и просторен Haval H6 Hybrid и говорим с Флорина за миналото, настоящето и бъдещето (ако имахме повече време щяхме да потеглим към любимите посоки на Флори - Родопите или пък легендарния Route 66, дълъг почти 4000 км, преминаващ през 7 щата на Америка).

текст: Ина Георгиева

Флори, коя е твоята житейска скорост от 1 до 10 днес?

През последните години в живота определено се движа много бързо, бих казала дори с неразумна, скорост. Рядко ползвам и спирачки, но ако трябва да съм честна, ми харесва. Разнообразието, адреналинът, новите проекти – всичко това ми носи удовлетворение и не чувствам нужда от почивка. Определено се движа наръчна – не обичам да се оставям по течението и да разчитам на автома- тични, заучени действия. Обичам да импровизирам и да се предизвиквам.

Казват, че любовта към телевизията е за цял живот? Какво е за теб екранът и камерата?

Аз, лично, се изморих от тази любов. Беше щуро изживяване, от което научих много уроци, развих се личностно, със сигурност беше незабравимо. Дали ще е за цял живот - предстои да разбера, но от моментната перспектива, ми беше достатъчно. За мен телевизията беше само и единствено средство да разказвам вдъхновяващи истории, да провокирам истината да стигне по-бързо до хората, а най-хубавата част, макар и рядко случваща се - да печеля малките битки, в които справедливостта си прокарваше път. Със сигурност екранът не беше самоцел и показността не ме привличаше – тук някъде може би дойдоха и разминаванията, които ме отказаха от суетата на телевизията.

След телевизията и всекидневния екран, ти обаче мина от другата страна. Разкажи ни повече за тази
трансформация… Разбрах, че в България е трудно да се прави журналистика по начина, по който аз си я представям, поне към този момент. Естеството на работата, както и сферата, в която работех –
спортът, обаче ми харесваха, затова след bTV, заедно с най-близкия ми приятел, създадохме собствена фирма за спортен маркетинг, PR и реклама – The Ballers Hut. Правя до голяма степен всичко, което съм правела и досега, но и разширих кръгозора от дейности, с които се занимавам. Изключително интересно ми е и сякаш преоткривам света. Решаваме множество проблеми на ежедневна база, организираме събития, помагаме за изграждането на силен имидж за хората и компаниите, с които работим. Отново е динамично, различно и интригуващо.

Какво мислиш за света на социалните мрежи, които са неизменна част от живота ни, където често не знаеш кои е истина, кое образи са реални?

Смятам, че наред с всички ползи, социалните мрежи могат да бъдат много опасни, точно защото често изкривяват реалността, създават фалшиви герои и превръщат в идоли хора, които незадължително го заслужават или не могат да бъдат пример за подражание.

Свидетели сме на това, как в дигиталното пространство ненормалното се превръща в „тренд”, неморалното е „яко”, добродетелите остават на заден план. Като човек, който вече често създава съдържание за социалните мрежи, мога да кажа, че това, сме си поставили за цел, е да съветваме нашите клиенти как бъдат истински модели за подражание в живота, за да могат и в интернет да бъдат истински, а съдържанието им да отговаря на стандарта на професионалния спортист.

Смяташ ли, че в България има възможности за реализация?

О, да! Тук съм категорична – в България има място за реализация. Всичко постигнато дотук е плод на моите лични умения и трудолюбие. Идвам от най-обикновено семейство, нямам известни познати, нямам връзки. Дори след като завърших университет, си казах: „Нямам никакви шансове да вляза в сферата на медиите, защото просто не познавам никого.” Е, сбърках. През 2015 г. Нери Терзиева, която за мен остава житейски пътеводител и толкова много ми липсва, реши да се довери на напълно неопитен човек, подаде ми ръка и ме хвърли в дълбокото. Без да ме познава, на базата единствено на CV-то ми и препоръка от Магдалена Гигова, на която също съм безкрайно признателна за уроците ипри която бях карала стаж през лятото, ме взе да работя във вече несъществуващата BiT.

Научих много, работих неуморно и дойде моментът, в който получих обаждания от bTV, Нова, БНТ и Bulgaria on Air с покани да се присъединя към екипите им. Не познавах лично никого от шефовете, които ми звъннаха. Избрах bTV заради Венелин Петков, който за мен е човекът, разбиращ най-много от телевизия в България. Така че, щом аз мога без никакви връзки, всеки може. По този начин продължавам и сега.

снимки: Светослав Ханджийски

Интервюто е част от участието на Флорина в луксозното списание "Истинската скорост на жените" 2023, което може да намерите в пунктовете за печатни изделия.