Кари идва на фотосесията с походката на човек, който знае какво е да си бърз – не само на пистата, но и в живота. Карин Околие е от онези жени, които не можеш да поставиш в една рамка. Лекоатлет по призвание, комуникатор по природа и търсач на смисъл по душа, тя носи в себе си едновременно дисциплината на спорта и свободата на разговора.

Познават я като спринтьор - бърза, фокусирана, устремена. Но извън секундите и стартовите линии, Карин избира да забави темпото и да слуша. В подкаста си Kari's Calling тя задава въпроси, които не търсят сензация, а истина – за пътя, страховете, провалите и смелостта да продължиш напред, дори когато не си сигурен в посоката. Тя е част от новото поколение жени, които не се страхуват да бъдат едновременно силни и уязвими, амбициозни и човечни. Тя не говори за успеха като крайна цел, а като процес – понякога болезнен, понякога вдъхновяващ, но винаги личен.

Днес срещаме Карин Околие не за да броим секунди, а за да си дадем време. За разговор. За смисъл. И за онова вътрешно ускорение, което ни напомня кои сме. И избираме за разговора ни комфорта на новото AUDI Q3, което гостоприемно ни предлага лукса си за едно градско преживяване.

Текст: Елица Стойчева, снимки: Светослав Ханджийски

За скоростта, тялото и свободата да забавиш

В момента усещам, че съм забавила оборотите. Ако трябва да го опиша с метафора, съм някъде около пета скорост. И това всъщност беше целта ми за този декември. Обикновено този месец е изключително натоварен и стресов, но през 2025 година реших съзнателно да организирам работните си ангажименти така, че да мога да дишам по-леко. И честно казано, много се гордея със себе си, че не съм на десета скорост, а точно тук – по средата.

Състезанието със самата мен

В най-забързаните периоди тялото ми започва ясно да ми дава сигнали, че не издържа на това темпо. Когато прекаля с динамиката – било то с тренировки, работа или с желанието да направя „всичко наведнъж“ – тялото започва да страда. Появяват се болки, напрежение и едно ясно послание: Спри! С времето осъзнах нещо много просто – ако аз избера да забавя темпото, темпото на света около мен също се забавя. Всичко започва от мен.

Мълчанието като сила

Вярвам, че силата е в гласа, но и в мълчанието. Днес имаме безброй платформи да изразяваме мнение по всякакви теми, но за мен е важно да си даваме сметка къде сме компетентни и къде думите ни биха били наистина полезни. Не сме експерти по всичко.
Има моменти, в които е важно да заемеш гражданска позиция, и други, в които е по-честно първо да се замислиш дали знаеш достатъчно. Мълчанието за мен е инструмент, начин да остана в покой и да започна да се чувам.

Да бъдеш жена

Аз самата осъзнах, че дълго време не съм дооценявала собствената си женска природа – онази по-мека, по-спокойна енергия, която създава, поддържа и дава живот. Тази мекота не е слабост. Тя е сила и днес се уча да ѝ се доверявам.

Заедно с това, с времето се научих, че не мога да бъда харесвана от всички. И това е напълно нормално. Опитът да бъдеш „по вкуса на всеки“ те ограбва от свободата да си автентичен. Най-стойностните връзки идват от много по-дълбоко място, отвъд външните белези.

Свободата

За мен свободата няма пол. Свободният човек е този, който се усеща свободен вътре в себе си. Свободата е състояние на духа. Когато изгубя ритъма си, мълчанието ме връща обратно към мен.

Промяната

Разпознавам, че е време за промяна, когато ми стане скучно. Когато това, което правя, вече не ми носи любопитство. Иначе аз съм изключително любопитен човек и когато комфортът стане прекалено удобен, знам, че е време нещо да се промени.

Любовта

Любовта за мен е свобода. Свободата да бъдеш с хората, които те правят щастлив, и на които сам искаш да донесеш щастие. Вярвам, че любовта е смисълът.

Спортът и целите

Като дете просто бягах - без ясна цел, без усещане за скорост. Професионалният спорт промени това. Целеполагането стана основа – да знаеш какво искаш, кога и как да го постигнеш. Победата е опияняваща и те кара да искаш още, но спортът ме научи и на граници, възстановяване и търпение.

Да бягам към себе си означава да съм в баланс – между действие и покой, между стремеж и грижа.

Балансът

Не съм намерила формула за баланс. Всеки ден е различен и изисква различна реакция. Това, което ми помага, е тишината, грижата за тялото, приемането на женската ми природа като сила и по-осъзнатият избор на ангажименти.

Успехът днес

Днес успехът за мен е едно – възможността да забавя. Знам, че не всеки може. Аз самата не винаги съм можела. Затова го приемам като огромен личен успех.

След мен…

Не е толкова важно какво ще запомнят хората като факти за мен. По-важно ми е как са се чувствали в мое присъствие. Дали съм им дала нещо, дали са си тръгнали по-леки, по-спокойни. Това е най-хубавото, което можем да оставим след себе си.