Преди години, когато стана въпрос за Ива по повод първото ми интервю с нея, някой ми каза: „А, тя е дигиталното момиче на България…“. „Хм, ако е някое ИТ дето гледа само компютъра, ще е мъка това интервю…“. Каква страхотна изненада беше срещата с една изключително интересна, интелигентна, упорита, борбена и категорична жена. Супер капризна по отношение на качеството, неприемаща никакъв компромис, интервютата на теми за маркетинга, бизнес позициониране, развитието на теорията за “дигиталните деца” и налагането на бранда DigitalKidZ са били винаги истински интересни.

Този път обаче решихме да влезем в душата й, в кътчетата на сърцето й, в женското й „аз“ и да поговорим за женската сила и душевна красота, и умението да си пилот на няколко писти едновременно. Както си призна, поизмъчихме я, но в това интервю ви срещаме с друга Ива, която е още по-интересна.

Като един изключително модерен човек, който отдавна е част от четвъртата дигитална революция й подбрахме един изключително технологичен и също революционен автомобил – новият Hyundai Tucson, който пристигна в България буквално няколко дни преди това интервю, а ние получихме изключителната възможност първи да се качим в него и да го снимаме! И за да сме съвсем в тренда, помолихме Ива да ни пожелае нещо, като ни го напише, на ръка, на първия в света сгъваем 13,3-инчов OLED екран на лаптопа Lenovo X1 Fold. Вижте какво ни пожела по-долу, а сега е време за признания.

Текст: Ина Георгиева, снимки: Светослав Ханджийски

Житейски танц

Животът ми е изпъстрен с полярности – работя в изключително динамичен и напрегнат ритъм, където се налага постоянно да жонглирам между дигиталната и пазарна трансформация на десетки компании, да превключвам между локалния пазар и международните особености, между социалната сфера на образованието и бизнес развитие за милиони. Това налага бързина, гъвкавост и умело превключване между предавките, подаване на газ и после лека спирачка, за да владея ритъма на растеж и да следвам посоката, без резки движения и опасни залитания. Усещането е като да танцуваш, само че на колела.

Извън професионалните ангажименти обаче съм безгрижна, спокойна и се доверявам изцяло на съпруга си. Той шофира, той избира маршрутите и музиката в колата, той планира, той контролира нещата и ме оставя да се насладя на радостта от пътешествието и времето на заедност..

Красотата на жената е скрита в нейните очи

Вярвам, че жените са вдъхновение. Страстта, емоцията, умението да се радват на малките неща в живота, грижата, креативността и близостта, която създават, правят жените наистина неустоими.

Одри Хепбърн казва, че „красотата на жената не се крие в дрехите, които носи, в извивките на нейното тяло или в начина, по който отмята косите си, красотата на жената е скрита в нейните очи – вратата към душата ѝ и мястото, където се ражда любовта.“ Неслучайно заради жени са се водили толкова войни в човешката история – жената е сила, която покорява с нежността си.

Обичам да уча нови неща, да експериментирам и да се променям постоянно. Вярвам, че желанието за постоянно движение и трансформация е заложено с ДНК-то на всеки предприемач. За мен промяната е обновление и предизвикателство за навлизането в нови бизнес ниши и територии.

Обичам промяната, но вярвам, че това е лукс, който могат да си позволят само хората, които истински познават себе си.

Жената е като реката – понякога пълноводна и бурна, друг път тиха и нежна, в състояние да пробие скала със своето постоянство и търпение и да прокара път, там, където всички вярват, че е невъзможно да минат.

Като Ин и Ян

Вярвам, че мъжът е създател и творец. Той е материята, основата, върху която съграждаме. Мъжът създава формата, жената вдъхва живот. Мъжът е мъдрост, жената – духовност. Мъжът е разум, жената – емоция. Мъжът е сила, жената – нежност. Мъжът е денят, жената – нощта. Мъжът е същност, жената – пълнота. Мъжът е лоялност, жената – доверие. Мъжът е подкрепа, жената – смисъл. Като Ин и Ян, само заедно, мъжът и жената създават цялото и придават същност и пълнота на съзиданието.

Преосмисляне на ценностите

COVID-19 и глобалната пандемия ускориха процесите, които се случваха години наред, но някак оставаха под повърхността. Дигитализацията на бизнеса, иновациите в образованието, промените в пазара на труда и увеличеното търсене на служители с дигитални умения и грамотност, преходът от заплащане, базирано на работно време към заплащане, базирано на постижения и свършен обем от работа в никакъв случай не са нещо ново, но някак едва сега започваме да ги коментираме и да свикваме с тях.

Още през 19в. Никола Тесла говори за технологичната революция, която предстои и как технологиите ще освободят време на хората, за да се посветят на творчески задачи. Днес живеем във времена, в които все повече сектори се механизират и все повече хората се замислят за своето професионално бъдеще.

Предстоят ни още няколко месеца на „социалната изолация“, предизвикана от пандемията, след това времето у дома ще е обвързано с новите бизнес процеси и икономическите последствия, които ще донесе тя. Разходите за офиси и социални пакети ще са само част от „компромисите“, които работодатели и служители ще трябва да направят, за да продължат.

Времето у дома, от своя страна, ни обърна към себе си, даде възможност да заменим безспирната въртележка от срещи, събития, задръствания и борба с трафика със споделени емоции и време за близките и децата ни. Без маски, без грим, без високите токчета, новото „нормално“ ни даде възможност за преосмисляне на ценностите и да си зададем въпроса „какво всъщност искаме“.

Технологиите

Ще трябва да свикнем още с иновациите. С технологиите. С това, че колкото повече технологиите навлизат в живота ни, толкова по-усърдно трябва да пазим и развиваме човешкото в себе си. С това, че някои бизнес сектори никога няма да се възстановят от кризата. С това, че ще възникнат съвсем нови. С това, че хората дълго време още ще ги е страх и ще преосмислят потребителските си навици, ще харчат парите си много по-отговорно и осъзнато, с внимание върху качеството, а не върху количеството. С това, че бизнесът трябва да бъде отговорен. С това, че е време да започнем да мислим за бъдещето, което оставяме след себе си и състоянието на природата. С това, че инженерните професии, ще изместят по популярност тези, които са свързани с програмиране. С фалшивите новини. С това, че маркетингът вече няма да бъде „реклама“, а ще стане „стратегия“ и „качествено съдържание“.

Жените в бизнеса

В Европейския съюз около 30% от предприемачите са жени, в България ситуацията е сходна и макар да сме с два пъти по-ниски стойности от Нова Зеландия (74.4%), Канада (72.4%) и САЩ (69.9%), България е в предните позиции по брой жени в ИТ индустрията – област, доминирана от мъже. Средните стойности за ЕС са едва 9% в полза на софтуерни разработчици - жени и 19% жени мениджъри, докато цифрите за България са 30% в полза на жените в ИКТ сектора. Това показва, че все повече жени преодоляват предизвикателствата на половото неравенство и успяват в ИКТ сектора – упоритостта и увереността в собствените им умения и способности се оказват ключови за това и вярвам, че тепърва ще има много успешни истории и „дамски“ проекти, с които да се гордеем.

Средната възраст, на която жените в България раждат своето първо дете е най-ниска спрямо страните в Централна и Западна Европа – 26 години в сравнение с 30-31 и дори 40+ за Испания и Италия. Това означава, че на около 40-42-годишна възраст, когато мъжете вече са в пика на своето професионално развитие, българката тепърва започва своята истинска професионална реализация, защото децата ѝ са самостоятелни и тя има време за себе си.

Исторически обществото в Източна Европа е патриархално. Неслучайно това е и първичното възприятие, което мъжете имат за успешните жени около себе си и недоумението им „кой им гледа децата“ – въпрос, който ми е бил задаван нееднократно през годините. За щастие никога не съм се асоциирала с него, а синът ми често е присъствал на бизнес преговори и маркетинг кампании.

Зрялост е, когато жената няма потребността да се оправдава, че е майка, не подценява уменията си и не прави компромиси на база половата си принадлежност, а мъжете винаги са ни ценели толкова високо, колкото ние самите умеем да оценим себе си.

Семейството е моят център

Семейството е моят център. Семейството често е и центърът на дамите, чиито бизнеси съм имала честта да консултирам, а когато засегнем образователните проекти на DigitalKidZ, които „се въртят“ около децата и тяхното благоденствие, нещата стават още по-лични. Затова съм свикнала да работя в среда, където бебета лазят по пода, други са гладни, някой сърдит, друг екзалтиран, имам играчки във всички чанти и съм готова да извадя листи за рисуване по всяко време и навсякъде.

Срещала съм се нееднократно с клиенти по време на обедния сън на детето или сме правили стратегически консултации по градинките, докато детето е в пясъчника. Децата по никакъв начин не ме смущават, макар да не вярвам, че който и да е мъж може да се фокусира и да работи пълноценно в подобна среда. Ние го правим. При това го правим изключително успешно – всяка компания, която е минала през менторска програма и индивидуална работа с мен или стратегическите планирания на Newtrend Agency е увеличила продажбите си с над 30% за първите три месеца след началото на сътрудничеството ни, а в рамките на една година е удвоила печалбите си. И да, това се случва, докато жените отглеждат и се грижат паралелно за малките си деца.

Знам какво е да си работеща майка. Знам какво е и да си самотна майка, която се грижи за прехраната, отглеждането и възпитанието на едно дете и вярвам, че нито децата, нито работата следва да се явят пречка за нарушаване на баланса „професионално удовлетворение – семейна отдаденост“, защото балансът не е умението да даваш на всеки по равно на всичко, а да даваш най-доброто от себе си. Според ситуацията и възможностите си. За останалото можеш да разчиташ на доверен партньор – това беше моята амбиция, когато създадох агенцията – да дадем възможност на клиентите ни да се фокусират върху продуктите си, ние ще се погрижим за продажбите, комуникациите и техническата обезпеченост на бизнеса. И го правим вече 15 години.

Какво точно работя?

Когато се занимаваш с бизнес стратегии, маркетинг на растежа, иновации, креативност и дигитални технологии е трудно да се предвиди какво ще правиш утре. Всички инструменти в арсенала се променят и се приоритизират според алгоритмите на платформите, пазарните условия и икономическите условия, а най-често и според ресурсите и времето, с което разполагат клиентите.

Ако попитаме пет клиента „какво точно правя“, те ще отговорят пет напълно различни неща – за някои управлявам агенция за дигитален маркетинг, за други се занимаваме с уеб сайтове и дизайн, свързват ни с PR активности, екипът на DigitalKidZ е ангажиран с образователни иновации, а аз правя индивидуално стратегическо консултиране.

Някога мечтаех на пазара да има маркетинг агенция, която предлага „цялостно маркетинг решение на топ ниво“ – от стратегията до изпълнението, с фокус върху маркетинга и увеличените продажби, всичко под един покрив. Затова я създадох. После се роди DigitalKidZ – като социален проект, който порасна във Фондация, а съвсем отскоро и стартъп компания, която предлага иновативни образователни продукти за STEM на глобалния пазар. Хем кошницата изглежда все по-пълна, хем аз продължавам да правя все същото – да мечтая и да създавам успешни компании, а след това да помагам на други предприемачи да последват своите мечти, превръщайки ги в успешен бизнес.

Намерила съм своето призвание и своите „суперсили“, вярвам, че и след 20 години ще се занимавам с бизнес растеж и развитие, маркетинг стратегии и комуникации, сбъдване на човешките мечти, независимо коя ще е модерната титла, в която ще ги опаковаме.

Изборът да бъда себе си и да работя за каузи, в които вярвам, е най-големия дар, който професията ми дава. За съжаление все още миговете, които мога да нарека „моето време“ са ограничени, но пък с времето се научих истински да ги ценя и пазя.

Уикендите и семейните ваканции са запазена територия само за нас – тогава изключвам телефона, компютъра и всички проекти и планове от главата си и се отдавам изцяло на „нищоправено“, гледане на някой от хитовите сериали, които мъжете у дома искат да споделят с мен или чета книга.

Мечтая за един по-подреден свят

В живота си съм съжалявала единствено, че нямам достатъчно време, за да реализирам всички проекти, които чертая във въображението си. Мечтая за един по-подреден свят, за една икономически по-успешна България, за това как български бизнеси и компании оглавяват класациите за световни иновации, а българските деца избират образование и живот в страната ни, вместо емиграция в чужбина.

Страховете са част от нашата същност, а преодоляването им – част от израстването. Страховете ни показват границите между познатото и непознатото, къде са възможностите и какво още можем още да развием у себе си. Често ме е страх, от различни неща, най-вече от това, че не мога да контролирам ситуацията и има твърде много неща отвъд мен, отвъд моите сили и възможности, но с времето се научих да превръщам страховете си в приключение и да изследвам пътищата, по които ме води овладяването им.

По зелените хълмове на Тоскана и чаша Просеко

Обичам изключително много да пътувам, но през избора да шофирам или да се возя – винаги бих предпочела мястото до шофьора. Това ми дава възможността да се отпусна и да се насладя на пътешествието.

Съпругът ми е човекът, с когото свързвам най-прекрасните си преживявания по време на пътешествие и той завинаги ще остане най-любимата ми компания. Последната дестинация, която планирахме и COVID ни „отне“ беше в Италия, по зелените хълмове на Тоскана. Нямам търпение да ги видя, да се омажа с неаполитанска пица, да вдъхна аромата на късото италианско кафе и да съзерцавам залеза с чаша Просеко.