Ако се чудите кое е общото между Антъни Хопкинс, Кевин Спейси, Уилям Дефо, Никол Кидман, Ема Томпсън, сър Кенет Брана, Камерън Диас, Кейт Уинслет, Жулиет Бинош и България е, че всички те са заставали пред микрофона на едно много харизматично любопитно и амбициозно българско момиче, което определено разбира от кино. Стаси Айви (Стаси Кара) пробива там, където другите не могат и ни среща с холивудски величия, които за пръв път говорят пред българска камера. Освен, че самата тя живее “като на кино” с безкрайните си пътувания по света, за да се среща със знаменитости и да си говори с тях, в последните години се опитва сама да прави филми. Не се съмняваме, че с енергията, таланта и ината, които притежава, успехът и в това нейно начинание няма да закъснее и сме уверени, че скоро самата тя ще дава интервюта по същите тези червени килими, по които се е срещала вече със своите идоли, опитвайки се да разкрие частичка от тайните им.

Да, обикновено тя е тази, която кара хората да потърсят себе си, но този път ние решихме да я предизвикаме да се обърне към себе си и да отговори на нашите въпроси.

И като човек, който постоянно е в движение и то на високи скорости, с много проекти, избрахме да я качим в градския еко и високотехнологичен хибрид Renault Capture и да я разходим в сърцето на София по Малките пет кьошета, които отдавна се установиха като място за арт и независими проекти, точно като нейните.

Текст: Пепа Попова, Ина Георгиева

Снимки: Platinum Photo - Светослав Ханджийски, Антани Донков

Предизвикателство е да минаваш сам през всички предавки в живота

Опасявам се, че скоростта, с която преминавам през живота ми по-скоро е 8-9, на моменти и 10. Обичам да правя много неща едновременно и дори, когато съм на ръба на силите си, бързо презареждам. Да ми е скучно и еднообразно е един от най-големите ужаси в живота за мен. Винаги бих избрала ръчна скорост, предизвикателство е да минаваш сам през всички предавки в живота.

Признавам си, че бих искала да съм по-търпелива, да мога да бъда щастлива и с най-малките постижения и понякога просто да спра да мисля за всичко прекалено дълго време. А външно също бих променила някои неща, повечето уви са извън контрола ми, така че се уча да приемам всеки един недостатък.

Красивата жена е силна и чувствена едновременно

Истинската красота на жените за мен е баланс между тяхната сила и чувственост. Увереността у една жена може да прави чудеса, да отваря врати, да премахва бариери и да провокира крайности – и за добро, и за лошо.

Силата на жената изцяло зависи от любопитството й към живота, а ако успее да намери формулата за собствено щастие, без да се съобразява с това, което й се налага от обществото, то тя би била непобедима.

Жената винаги има нужда от един мъж в живота си

Мъжът е много важна част в живота на една жена. Замислете се само колко време прекарваме, обсъждайки мъже с приятелките си. Винаги изглежда, че мъжете преминават през живота много по-лесно и ако можех, със сигурност бих избрала да бъда мъж за един ден. За мен най-важното качество в един мъж е чувството за хумор и това с един поглед да накара жената до него да се чувства желана.

Новото “нормално” ни прави креативни

Моят живот се промени главно с невъзможността ми да пътувам толкова, колкото преди. И това много ми липсва. По принцип хората свикват с всичко, а аз съм от онези, които лесно се адаптират – живяла съм по целия свят, прекарвала съм време във всякакви условия. Новото нормално със сигурност ни научи на търпение. В ситуация, в която просто няма какво да направиш, тъй като целият свят страда, можеш само да бъдеш креативен в това, което правиш с живота си.

Времето на никой никога не стига, но е важно да оценяваш това, което имаш и честно казано, освен пътуването в този момент, друго не ми липсва.

Жените и големите очаквания към тях

Жените в България страдат от ниско самочувствие, тъй като има прекалено много и прекалено конкретни очаквания към тях. Смятам, че нещата започват да се променят и все повече жени търсят собственото си щастие. А това определено води до повече самочувствие.

Професионално неравенство не бих казала, че има. Голяма част от приятелите ми са успешни хора в различни браншове и бизнеси без значение от пола. По-скоро смятам, че това съществува повече в личните отношения и очаквания.

Взаимната подкрепа е в основата на семейството

Семейството ми е най-важното нещо в моя живот и бих направила всичко за всеки един от тях. За мен значението на семейство включва и най-близките хора от обкръжението ми, с които не е задължително да имам кръвна връзка. Всичко в живота изисква жертви и компромиси в един момент и е важно хората около теб да те подкрепят във всичко, както и ти тях. Това е значението на семейство за мен.

Мечтите ми са толкова простички и хубави

Искам да правя филми и да пътувам по света. Толкова простичко и хубаво ми звучи.

Очаквам още интересни срещи в живота си

Любимите ми срещи и интервюта са страшно много – от Кевин Спейси до Антъни Хопкинс, от Ема Томпсън до Гийермо Дел Торо, от Кейт Уинслет до Педро Алмодовар. Бих искала да си говоря един ден с Джулия Робъртс и Том Ханкс, все още не ни е срещнал животът.

Спорт, много книги, още повече филми и едно куче

Личното ми време е изпълнено със спорт – сама или с кучето ми Лазар, както и с гледане на филми и сериали. Чета и много книги, огромно удоволствие ми е да чета на плажа.

Спортът ме е спасявал от всякакви душевни несгоди. Обичам да тичам, тренирам и с тежести, други видове кардио и интервални тренировки също правя. Другото е да разказвам истории под всякаква форма. Това е моят начин да запазя психическото си здраве.

Отне ми време да стигна до там, но сега мога да кажа – да, имам свободата да бъда „аз”.

Плача, но не се боя да се изправя срещу страховете си

Плача! Плача на филми, плача за животни и хора, попаднали в ужасни обстоятелства и понякога просто пред невъзможността да променя нещо.

Имам страхове. Но не се боя от битки, готова съм да се изправям срещу тях.

Обожавам да шофирам

Много обичам да шофирам и е част от ежедневието ми. За съжаление, има дами, за които клишетата за жените шофьори са верни, но има и такива мъже! Като цяло и в този аспект се опитвам да бъда толерантна и по-спокойна, макар че признавам си, че псувам зад волана... Понякога е неизбежно.

Без цел и посока, но с песен на уста

Бих потеглила просто нанякъде без цел и посока, с някой до мен, който да не го притеснява фалшивото ми пеене в колата. Или поне да не го притеснява чак толкова много :)