Гена Събева е в непрекъснато движение и е покорявала редица предизвикателни маршрути – от създаването на семейната компания за управление на проекти в строителството „Събеви Груп“ и франчайз бранда „ВИТ – Борсата за матраци“ до най-новите – проекта за подготовка за повторна употреба и рециклиране на матраци „Рематрак“ и Фондацията „ЗА добрите примери в бизнеса“. Гена Събева има широка обществена дейност.

Председател е на Асоциация на интериорните дизайнери в България и на Business Lady Club „Женско предприемачество“ и е инициатор на Менторска програма за жени предприемачи. Член е на ИС на Българската търговско-промишлена палата и съосновател на Съвет „Предприемачество и стартъп“ към БТПП. Прекарването на стойностно време със семейството и приятелите, пътуванията и четенето на книги, са заниманията, които я зареждат с енергия и й позволяват да опознава по-добре себе си, другите хора и света.

текст Ина Георгиева

Гена, кое е твоето сутрешно гориво, с което запалваш деня?

Сутрин мисля за всички приятни неща, които ще ми се случат през деня. Разбира се, в ежедневието със сигурност се налага да имам и не толкова приятни задачи. Но като се фокусирам върху хубавите, стойностните, различните неща, се вдъхновявам и оттам идва и горивото.

Ти си в постоянно движение – във всеки един смисъл на думата. Кога се уморяваш? Кога слагаш спирачка? Или си „перпетуум мобиле“?

Обичам да редувам. Това е начинът ми да си почивам. Със сигурност не съм „перпетуум мобиле“, но имам свободата да си правя сама ежедневния график. Повечето ми дни започват с бизнес закуска от 7 часа сутринта, продължават с работни срещи и завършват с бизнес вечеря. В голяма част от дните се срещам с десетки, дори стотици хора. И това не ме уморява.

Обичаш провокациите и не е изненадващо твое участие в конференция да е с тема „Можеш и без топки“. Какво се крие зад този директен слоган, една желязна жена?

Категорично не! И точно затова избрах заглавие, което да провокира. Аз съм абсолютно против жената да е желязна, защото ако стане такава, се превръща в мъж, дори и на външен вид. Често чуваме „Трябва да имаш топки!“ и едва ли не се разбира, че дадена работа може да бъде свършена само от мъж. Е, не е така! Много жени правят успешен бизнес сами или в партньорство. Това казвам и като ментор на жените, които искат да стартират бизнес, но нямат кураж. Към една работа или бизнес може да се подходи и по женския начин, а може и съвместно. Моята философия е, че за да се получат нещата по правилния начин, трябва да има и мъжка, и женска гледна точка.

Какво е твоето послание към младите дами, които искат да вървят по пътя на предприемачеството?

Да организират живота си своевременно и да не чакат първо това, второ онова. Трябва да има приоритети във всеки един период от живота и трябва да се балансира между всички важни за нас неща - не само майчинство, после само бизнес, после друго, а всичко това комбинирано. Ние, жените, го можем! И без топки. Не можеш да си позволиш да спортуваш, само когато имаш време или да работиш сега и да оставиш семейството за после. Не можем да оставяме приятелите си за някой ден, когато имаме свободно време или пък почивката, ученето…

Трябва всичко това да върви едновременно и е напълно възможно. Моят предмет в Менторската програма тази година се казва „Визитка и график“. Няма да уча дамите как се прави визитка графично, а искам да им помогна да извадят важното и да го сложат на визитка. Защото е най-малкото пространство, на което ние трябва да кажем много неща за себе си. А пък ежедневният ни график е картата. Ако приемем, че визитката съдържа нашата цел, то графикът е пътната карта, която ще ни заведе до тази цел. Ще цитирам една мисъл на Наполеон Хил, която много харесвам: „Не чакайте. Времето никога няма да е подходящо.“

Ти си казвала, че училището не е най-важно и знанията, ако не се прилагат, нямат стойност. Коя е успешната формула тогава?

Аз се шегувам с моята теза „Зарежи училище, започни бизнес!“, защото много е важно за какво се подготвяш. Иска ми се човек да учи неща, които наистина ще са му от полза, защото никога няма да знаем всичко и е абсолютно излишно да изучаваме неща, само за да си тренираме мозъка. Иска ми се отрано училището да ни помогне да си изясним в какво сме добри и какви да бъдем. Ясно е, че с времето ще го променяме, но е хубаво да учиш нещо, което наистина да ти помага. Училището е проектирано така, че да изгражда отличници, които добре да пасват на системата. Подготвят се хора за големия индустриален бизнес, но училището не работи за създаване на предприемачи и собственици на малък и среден бизнес. Моят принос в промяната е именно участието ми в Националната програма на МОН, ежегодните стажове за ученици във ВИТ-Борсата за матраци и участието ми в различни инициативи на училища и университети.

Какъв е самолетът, който ти управляваш в живота?

Със сигурност моят самолет не е нито пътнически, нито учебен. Пътнически означава, че трябва да управлявам компания с много служители на борда; това не съм аз. Да уча хората - също. Категорично не съм и изтребител. По-скоро моят самолет е частен, луксозно обзаведен, с малко на брой места, но партньорски ориентирани. Какво имам предвид: по всички проекти, по които работя, аз търся партньорство. И досега не съм намерила по-добра формула.

Как подбираш хората, с които се заобикаляш?

Разчитам на интуицията си. Срещам се с хора, с които ми е приятно. С останалите знам, че и да се опитвам да правя бизнес или нещо друго, рано или късно ще се получи гаф. И ако се върнем в началото на разговора ни - откъде идва енергията ми - като се срещаш с приятни хора и правиш приятни неща по най-естествения начин я генерираш.

снимки Светослав Ханджийски