Историята на развитие на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) е пълна с противоречия. В недалечното минало при относително ниски цени на енергоносителите стимулирането на ВЕИ е било не лека задача, понеже е изисквало дългосрочно планиране и влагане на значителни инвестиции с ниска възвръщаемост. В резултат използването на възобновяема енергия от слънце, биомаса, вятър и геотермия никога не е достигало промишлена реализация, технологиите са разработвани единствено по линия на чистата наука, без реално приложение.

Въпреки положителни резултати, България остава най-бедната страна в Европейския Съюз. По данни на НСИ, размерът на реалния брутен вътрешен продукт на човек (при ППС) за страната е едва 37.1% спрямо средния за ЕС. Големите разминавания в доходите са израз на съответни различия в ефикасността на икономиката и използването на обществените фондове, дължащи се на по-ниско качество и начин на функциониране на материалната, административна и трудова база.

Мой приятел преди години се похвали, че е автор на крилатата фраза “България - енергиен център на Балканите”. Журналисти и политици възхитено я впрегнаха в употреба и постепенно тя се изпразни от съдържание и се превърна в един от кухите символи на Промяната. Когато миналия месец спряха доставките на газ за Европа се оказа, че “енергийният център на Балканите” е най-пострадалата от кризата държава. И, че не сме център, а малка разпределителна гара по пътя.