консултанти

Зави ни се свят от служебни правителства. Вървиш по „Витошка“ и всеки втори срещнат се оказва бивш министър. А понякога и настоящ. Но не в това е драмата. Да са живи и здрави министрите – бивши, настоящи и бъдещи.

Ама не само моят бизнес – Public Relations – но и като че ли клиентите ни чакаха като въздуха и слънцето „ковидът“ да се скрие (както го наричаме разговорно), за да започнем да се виждаме с партньори, клиенти и приятели на живо.  Печатниците отново започнаха да бълват визитни картички, самите ние с

Създал съм си навик, когато някоя снимка или пост ме разсмее със сълзи, да си го запазвам в една папка на лаптопа и когато нещо ми е мръчкаво по една или друга причина, отварям тази папка със смях и започвам да си я разглеждам.

Мине се не мине някой ден и току някой приятел от Австрия, или Германия, пък и от Франция, или отнякъде другаде, ми се хвали, че държавата му отпуснала няколко хиляди евро, за да помогне на бизнеса му в тези трудни времена.

Преди години, когато бях мениджър в различни компании, бях твърдо убеден, че четеното на всякаква друга литература, освен бизнес, е загуба на време. Благодаря много на моя приятел Краси Лозанов, че постепенно промени това мое схващане.

Мдаа... „Ако ти си най-умният в стаята, то тогава това не е твоята стая“.  Сигурно едни десетина хиляди души могат да си припишат авторството на тези думи, но по-важното е, че поне десетина милиона го прилагат. В мениджмънта началниците обичат да им се чува думата и често доста настояват за това.

Докато седя на верандата в хотел „Бек“ в Ташкент и закусвам, на отсрещната маса се е разположил казах на възраст 55-60, може и да е по-млад, но изглежда на толкова, пред него има Тархун – местна газирана напитка и чаша с уиски, а от телефона му кънти музика.

Живеем в „зелена“ еуфория, без много, много да разбираме за какво става въпрос. Бомбардирани сме от екрани, вестници и социални медии с въглеродни, соларни и всякакви други термини.

От както се помня, като човек занимаващ се с бизнес, съм се зарекъл да нямам вземане-даване с държавата.

Губернатор Боб Милър е много спокоен и уравновесен джентълмен, тогава управляваше щата Невада и беше един от основите фактори, както често казваше той, да се превърна от пустиня в огромна градина, привличаща милиони туристи.