PISA 2025: Близо 60% от българските ученици са функционално неграмотни по четене и математика
Резултатите на българските ученици в международното изследване PISA продължават да се влошават. Близо 60% от 15-годишните у нас са под базовото ниво по четивна и математическа грамотност, показват данните от изследването PISA 2025 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
PISA оценява способността на учениците не просто да възпроизвеждат знания, а да ги използват в реални ситуации – да четат с разбиране, да разсъждават, да решават проблеми, да анализират информация и да вземат информирани решения. Изданието през 2025 г. е с основен фокус върху природонаучната грамотност.
Българските резултати продължават да падат
Спрямо предходното изследване от 2022 г. българските ученици показват по-ниски резултати по математика и четене, докато резултатът по природни науки остава непроменен. В сравнение с 2015 г. обаче има спад и в трите области.
Особено тревожен е делът на учениците, които не достигат базовото ниво на умения. По четивна грамотност те са 58%, по математика – 57%, а по природни науки – 47%.
Това означава, че за повече от половината български ученици основното предизвикателство не е постигането на високи резултати, а овладяването на минималното ниво на умения, необходимо за успешно справяне с реални житейски ситуации.
В същото време само малка част от учениците достигат най-високите нива. Едва **1%** от 15-годишните в България показват високи резултати по четене, при **6% средно за ОИСР**. По математика делът е 3%, а по природни науки – 2%.
Учениците на тези нива могат самостоятелно да прилагат знанията си в сложни и непознати ситуации, да анализират информация и доказателства и да аргументират решенията си.
България изостава от останалите страни в ЕС
Данните показват сериозно изоставане и спрямо връстниците на българските ученици в Европейския съюз.
България е предпоследна в ЕС по природонаучна и четивна грамотност и последна по математика**.
Произходът продължава да има голямо значение
Социално-икономическият произход остава един от факторите, които най-силно влияят върху образователните резултати на българските ученици.
Разликата между най-облагодетелстваните и най-необлагодетелстваните 25% от учениците достига **101 точки по природни науки**, при 85 точки средно за ОИСР.
Социално-икономическият статус обяснява 14% от различията в резултатите на учениците в България при 12% средно за ОИСР. За периода 2015–2025 г. тази разлика у нас не се е свила.
Има отчетлива разлика и по пол. Момчетата в България изостават от момичетата не само по четене, но и по природни науки и математика. При математиката момичетата имат преднина от **15 точки**, докато средно за ОИСР момчетата се представят по-добре.
Учениците губят любопитство и постоянство
Изследването отчита и тревожни промени в нагласите към ученето.
Само 60% от българските ученици казват, че са любопитни към много различни неща, при 73% средно за ОИСР. Едва половината – **50%** – посочват, че полагат допълнително усилие, когато задачата стане трудна. Средно за ОИСР този дял е 60%.
И двата показателя са се понижили между 2022 и 2025 г.
Само 56% от българските ученици показват нагласа за развитие, при 69% средно за ОИСР. Около 45% планират начина, по който ще учат, а 47% проверяват чрез въпроси дали са разбрали учебния материал.
Според доклада на ОИСР любопитството, упоритостта и положителното отношение към училището са сред факторите, които най-често се свързват с по-добри резултати по природни науки.
Дигиталните устройства разсейват учениците
Българските ученици прекарват средно 1,6 часа дневно** в използване на дигитални устройства за учебни дейности в училище – приблизително колкото е средното за ОИСР.
За развлечение обаче устройствата се използват средно **2,2 часа дневно**, което е два пъти повече от средното за ОИСР – 1,1 часа.
42% от учениците у нас посочват, че съучениците им често се разсейват от дигитални устройства по време на часовете по природни науки. Средното за ОИСР е 28%.
Учениците, които съобщават за подобно разсейване в клас, имат средно 12 точки по-нисък резултат.
Подкрепата от учителите е сред малкото положителни сигнали
На фона на негативните тенденции има и положителен резултат. Над 70% от българските ученици казват, че учителят проявява интерес към ученето на всеки ученик и продължава да обяснява, докато материалът бъде разбран. И двата показателя са около или над средното за ОИСР.
Самата атмосфера в класната стая обаче е оценена значително по-негативно.
**34%** от учениците казват, че не могат да работят добре в повечето или във всички часове по природни науки, при 19% средно за ОИСР.
41% съобщават за шум и безредие в часовете, при 31% средно за ОИСР, а 47% казват, че съучениците им не слушат учителя, при 29% средно за ОИСР.
Отсъствията и тормозът също са сериозен проблем
Почти половината – 48% от българските ученици казват, че са пропуснали поне един цял учебен ден през двете седмици преди изследването. Средното за ОИСР е 22%.
42% са пропуснали поне един учебен час, докато средният дял за ОИСР е 24%.
Разликата спрямо 2022 г. е особено голяма – тогава едва 12% от българските ученици са съобщили, че са пропуснали цял учебен ден.
Проблем остава и тормозът в училище. 24% от учениците у нас посочват, че са били жертва на някаква форма на тормоз поне няколко пъти месечно, при 20% средно за ОИСР.
7% съобщават, че без тяхно съгласие е била публикувана злепоставяща информация за тях онлайн – повече от два пъти над средното за ОИСР. Тези ученици имат средно **39 точки по-нисък резултат по природни науки.
Не един проблем, а натрупване на фактори
Резултатите от PISA 2025 не сочат една-единствена причина за ниските постижения на българските ученици.
Сред посочените фактори са претовареното учебно съдържание, което оставя по-малко време за задълбочено усвояване и практическо прилагане на знанията, намаляващото любопитство и постоянство, трудностите с продължителната концентрация, честите отсъствия и разсейването от дигитални устройства.
Към тях в България се добавят значителните образователни неравенства и проблемите със средата за учене в част от класните стаи.
Така проблемът не се свежда единствено до това дали учениците „знаят достатъчно“. Данните показват трудности при използването на наученото, при работата по сложни задачи и при пренасянето на знанията в нови и непознати ситуации.
Какви промени се препоръчват
При представянето на резултатите ОИСР препоръчва образователните системи да поставят по-високи очаквания към всеки ученик, като същевременно се намали обемът на материала за сметка на по-задълбоченото му усвояване.
Според препоръките най-сериозна подкрепа трябва да получават училищата с най-големи нужди. Учителите трябва да разполагат и с повече време за преподаване и работа с учениците, включително чрез използване на изкуствен интелект за намаляване на административната тежест.
AI в образованието трябва да се използва целенасочено и с ясни граници – като инструмент, който помага на учениците да мислят, да проверяват информацията и да разпознават подвеждащи отговори.
Сред останалите посочени направления са по-силното партньорство между училището и родителите и по-вдъхновяващото преподаване на природни науки, което да насърчава учениците с интереси към STEM областите.
Данните от PISA показват и значението на връзката между ученика и учителя. Подкрепата от страна на учителите се свързва с по-положителни нагласи към ученето и с по-силно чувство за принадлежност към училището.
Ако искаш, мога да направя и **по-остра медийна версия** — с по-силно заглавие, по-кратък лид и стил, близък до национален новинарски сайт.
