Личното здраве, финансовата сигурност и личната свобода придобиват все по-голямо значение за българите на фона на продължаващата несигурност, показва новото издание на национално представителното проучване „Индекс на пълноценния живот“, разработено и проведено от „Прогрес Консулт“ по поръчка на Лидл България
Изследването проследява какво определя усещането за пълноценен живот сред българите чрез оценка на 82 конкретни фактора, обединени в седем основни области - здраве, финанси, семейство и отношения, лични цели, професия, образование и почивка.
За 2026 г. индексът на пълноценния живот е 0,7313 при теоретичен максимум от 1. Стойността е с 0,021 пункта по-ниска спрямо 2022 г., което представлява спад от 2,79%. Това е най-значителното понижение от началото на проучването през 2017 г.
След лекото повишение на показателя в периода 2020-2022 г. през 2026 г. се отчита обратна тенденция. Очакванията за качеството на живот остават високи, но реално постигнатото на фона на постоянните кризи изостава. Според анализа това показва увеличаващо се разминаване между желаното и постигнатото качество на живот.
Данните показват относителна устойчивост в основните ценности на българското общество. Добро физическо и психическо здраве, любовта и близките отношения, честността и човечността в обкръжението, финансовата сигурност, спокойствието и липсата на стрес остават сред най-високо оценяваните фактори. Средните им оценки са между 4,4 и 4,8 от 5.
За първи път личното здраве заема първото място сред факторите за пълноценен живот. То измества здравето на близките, което вече е на втора позиция.
Най-съществена промяна се наблюдава при финансовата сигурност. Тя се изкачва от осмо място през 2022 г. до трето място през 2026 г., което показва нарастващата чувствителност към семейния бюджет и необходимостта от по-голяма сигурност и предвидимост.
Личната свобода и автономия също се изкачват значително в класацията. За първи път този фактор влиза в топ 10, като заема десето място спрямо 18-ото през 2022 г.
Паралелно с промяната в приоритетите се засилва стремежът към лична грижа и комфорт като начин за справяне със стреса. Наред с по-високата оценка на личното здраве се отчита и промяна в отношението към социалната среда и взаимоотношенията.
Делът на хората, които определят социалната среда и взаимоотношенията като изключително важни, намалява от 33,8% през 2022 г. до 29,6% през 2026 г. Сред водещите фактори в тази група остават доброто семейство, децата и пълноценната комуникация с тях.
В същото време се увеличава значението на възможността човек сам да определя с какво да се занимава. Наблюдава се и положителна динамика при факторите, свързани с личните преживявания и индивидуалното развитие.
Сред тях са слушането на музика, грижата за домашен любимец и животни, поддържането на физическата форма чрез спорт, посещаването на СПА центрове, танцуването и медитирането. Според анализа тези дейности са пряко свързани с личните преживявания и психичното благополучие в условията на несигурност.
Според автора на проучването д-р Росен Кутелов през последните четири години българите са преминали от остро тревожно състояние към адаптирано състояние на несигурност. След период, белязан от пандемия, икономическа нестабилност и международни конфликти, обществото постепенно привиква към среда на повишена нестабилност.
На този фон хората свиват социалния си кръг, фокусират се върху най-близките си и изграждат защитен микросвят, основан на практичен подход и по-високи изисквания към личното благополучие.щ
Национално представителното изследване „Индекс на пълноценния живот“ се провежда периодично от 2017 г. Целта му е да проследява промените в ценностната система на българите и да идентифицира факторите, които определят качеството на живот в България.
