Динамиката на промяната на служителите в компаниите е може би едно от най-значимите изменения от времето преди и след пандемията. Очакванията на служителите за по-високи или направо понякога изключително високи заплати водят до силно завишени очаквания от страна на собствениците и висшия мениджмънт на компанията. Очаква се, едва ли не, новият служител да навлезе за седмица и да започне да продава или да подобрява процеси, да се адаптира в рамките на месец, но дали това е възможно?
Когато назначаваме човек с CV от 3-4 страници, очакваме той да се адаптира бързо, но това е направо невъзможно, тъй като всеки такъв кадър има своите лимитиращи вярвания, съмнения и най-вече стари навици от предишни компании, особено ако е работил в някоя корпорация. Няма да забравя една случка от преди две-три години, когато бях "куфар" в рамките на два дни, т.е. пътувах с един шофьор и наблюдавах работата на регионален мениджър в една търговска компания. През тези два дни на ушите ми порасна "Каменица". "Ние там го правехме така, ние в "Каменица" го правехме онака", този човек, независимо че работеше в нова компания вече 6 месеца, ментално и емоционално беше останал в предишната фирма. Естествено това създаваше редица проблеми в комуникацията с клиентите и колегите, човекът просто продължаваше да работи така, все едно продава бира, а вече продаваше стреч фолио. Естествено скоро след това компанията се раздели с него и то напълно основателно, а той дори не разбра защо.
Скъсването на пъпната връв с предишните работни места, правилата на работа там и ценностите е първото нещо, което трябва да бъде направено. В този процес основната роля естествено е на служителя, но има и съществена част, която се полага на новата компания. Интеграцията в компанията трябва да бъде завладяваща, динамична и както обичам да казвам – цветна! Няма как да се скъса нещо старо, ако новото е сиво и мудно.
Друг интересен момент е когато назначаваме човек с три реда CV, някой Z, който освен промоутър и барман не е работил нищо и пак очакваме да навлезе в процесите бързо. Важно е да осъзнаем, че навлизането сега в една компания и навлизането преди 20 години нямат нищо общо. Комуникацията, скоростта на процесите са се увеличили в пъти, не само поради технологиите, но и поради самата скорост на бизнеса като цяло. Независимо че младите кадри са наясно с технологиите, това не означава, че имат представа за процеси и дори за на пръв поглед елементарни неща, като това да си пуснеш молба за отпуска или да предупредиш колегите и шефа си, че ще закъснееш. Тези на пръв поглед елементарни неща са тотално непонятни за един неопитен служител, а от друга страна вкарват в ступор старите – как може да не знае такова нещо, той или тя идиот ли е?
Затова един от крайъгълните камъни в процеса на интеграция на такъв тип служители е търпението и също така динамиката във взаимоотношенията с тях, като им оставяме пространство да дишат, но и ги напътстваме същевременно.
Скоростта, с която те трябва да учат е в пъти по-висока от тази, когато ние се учихме преди години. Затова не прибързвайте с изводите за новите хора - може би им трябва малко повече време за адаптация.
