Преди седмица прочетох много готин виц:
- Майка казва на детето си: Почерпи баба си и дядо си с шоколад.
- Детето отговаря: Ще почерпя само баба!
- Майката: Ама, защо?
- Детето: Защото тя ще откаже, а дядо ще си отхапе!
На пръв поглед смешно и по детски, но тази детска реакция в бизнеса се среща постоянно.
Даваме нещо, ама не съвсем и не точно на тези, които им трябва. В различните сфери на бизнеса това да дадем, но не точно, се проявява по много начини. В маркетинга - с промоциите, в продажбите - с връзване на добре вървящи продукти с куци такива, но най-често в мотивацията на персонала - мотивираме го така, че той дефакто не се мотивира и после гордо на чаша уиски казваме:“Тези, младите, с нищо не можеш да ги мотивираш, не сме ние виновните“.
Когато се поставят таргети, почти винаги се поставя въпроса: „Ами, ако всички постигнат таргета, какво ще правим?
Отговорът ми е: Чудесно, още по-добре, нали са постигнали заложените цели, компанията е спечелила от това.
Само че, реакцията е малко по-различна. Да, така е, но бонусите ще са много и извън бюджета. Да вдигнем таргета така, че само двама от 10 да го стигнат, а най-добре един или още по-добре никой, но с малко, че да се стремят през следващия месец или тримесечие.
Само че тогава се проявява синдрома „Веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода…“ и после няма вода изобщо, няма вече кой да я носи.
Когато поставяте цели, недейте да ги правите така, че да са постижими само за „стахановците. (Кой е Стаханов? Проверете във уикипедия). Направете таргетите постижими за 30-40% от екипа. Това е положението, такива са новите правила на играта.
Друг интересен момент е с промоциите - хем ги има, хем не съвсем. Много се „радвам“, когато се правят промоции на продукти, които не вървят или вървят само на промоция и то пак с клизма. Навремето в Улан Батор, столицата на Монголия, в книжарниците редовно пускаха промоция – пакет „Купи си Граф Монте Кристо и три книги стенограми от последните два конгреса на КПСС в комплект“. Хората купуваха, но не четяха 3 от 4-те. Същото е с редица продукти, мъчим се да ги наложим, т.к. някой, някъде в R&D отдела на корпорацията е решил, че това е по- по- най продукт.
Не се мъчете - ако нещо върви, то си върви, ако ли не и с маркетинг, и без него пак няма да го купуват. Когато е на печалба за компанията, примери дал господ, даже в момента отпивам от един такъв пример с 46 градуса.
Винаги съм си задавал въпроса - Защо се правят половинчати работи? Или го правете да убиете “вожда с лопата”, или не го правете изобщо.
Клиентите и служителите след Ковид в новата икономика на ПРЕЖИВЯВАНЕТО станаха безпощадни към половинчатите неща. Светът е в епохата на всичко или нищо, така че винаги се стремете към всичкото. Не мислете кой ще си отхапе и кой не, давайте, действайте пък каквото ще да става. Младите предпочитат откровено да им кажете няма да стане пред това, да се опитвате да ги къпете с хладка вода. Това касае всякакъв тип компании - малки, големи, български и международни, клиники за пластична хирургия, фризьорски салони и погребални бюра. Колкото са по-млади служителите и клиентите, толкова повече искат да са истински нещата в компанията, в която работят, да се действа истински и каквото се обещае да се случи, и то ако може в рамките на месец. Пясъчният часовник отчита от момента на казването.
Времената са други, мазните реплики на фирмените мисии не вършат грам работа. Половинчатите обещания се изтъркват толкова бързо, колкото онези билетчета преди г-н Божков да пътува, а после да се върне от Дубай.
Така че, или давате шоколад на всички или на никой. Пък който отхапе - отхапе!
