В момента чета книга за ценностите, с които могат да се оприличат различните държави в света.

Понеже в последно време все по-често се връщаме към легендарните предизборни думи на президента Бил Клинтън -  „Икономиката, глупако!“, съвсем леко ще се опитам да ги коригирам. Обществата вече се променят със скоростта на светлината и самата дума „икономика“ e толкова относителна и обща, а елемент

Условията на труд се промениха драстично в последните пет години, вследствие на въвеждането на все повече възможности за работа от разстояние, използването на нови начини за отчитане и контрол на трудовата дейност и нагласите и изискванията на служителите.

Рядко помня вицове, но един от малкото, които съм запомнил, е стар, от Одеса: „Една баба и нейният злояд внук Моше се хванали на бас, че ако Моше изяде 20 пелмена, баба му ще му оправи стаята, което трябвало да направи той, а той щял да излезе на двора, вместо да отиде на урок по цигулка.

Обществото ни е тотално разделено и това се вижда дори и от най-незаинтересованите аматьори. Една от причините, разбира се, е достъпът на всички до социалните медии и възможността им неистово да харесват това, че непременно трябва да имат различно мнение.

В момента съм на диета, даже малко закъснях с нея. В момента ми е първи рибен ден и отивам да си купя риба и морски дарове.

Прекрасно е, че няколко десетки хиляди души в България искат да станат кметове. Социалните медии се надпреварват далеч преди кампанията да е открита да показват хубави снимки на зализани и току-що подстригани хубавци, както и на нагиздени като за панаир кандидат-кметици.

В последно време, се навъдиха страшно много мотиватори, коучове, треньори и какви ли не още, които помагат на българския бизнес да стане великолепен и да се изстреля в Космоса. Лошо няма, всеки има право на място под слънцето и да монетизира своята популярност по какъвто начин реши.

Ох…, времената са сложни. Министър (в случая – на туризма) се изстрелва да посети остатъците от невижданите наводнения около Царево, прави героични снимки сред опустошенията с чистички, бели ботушки, върху които се мъдри туристическото „лого“ на България.

През последние години рядко посещавам търговски центрове, 6-те години в Levi’s ми предозираха изживяването Мall. В последния месец ми се наложи три пъти да вляза в един от моловете, опитвайки се да изгледам Опенхаймер. Два пъти без успех - нямаше билети, та гледах и Индиана Джоунс, и Барби.