колонката на

Тази реплика ми се запечата от книгата на Дъглас Коупланд, която прочетох наскоро.  Колко кратко, точно и силно казано, и за съжаление в основата на много провали и проблеми.  Много от хората се стремят към наградата, без дори да се замислят за целта и каква е разликата между нея и наградата.  От

Японците имат традиция всяка една епоха в тяхната история да има име и кратък слоган.

Цялата случка с Македония, пардон Северна Македония започна да придобива комичен характер. Ако не беше трагична, тревожна и дори недопустима.

В много от случаите за дадени позиции собствениците си представят хора, с такива характеристики в описанието на длъжността, все едно са писани от някой сценарист на “Марвел”.

Поне половината на сто от хората на бизнеса, с които се сещам всеки ден, се оплакват. Ама здраво и безкрайно.

Несъмнено войната в Украйна оказа своето икономическо и социално въздействие върху всички европейски държави.

Преди два дни с един от малкото изискани и деликатни хора, живеещи в София, които познавам, разговаряхме на чаша кафе в офиса и той ми сподели една история, която не ми дава мира.

Фразата е повече от известна.

Колкото повече се задълбочавам в темата за различните поколения и техните ценности, осъзнавам колко много различни проявления може да откриете в живота и в работата.

Когато преди три десетилетия започвахме бизнесите си и не можехме още да се ориентираме съвсем какво искаме да постигнем (знаехме какво не искаме обаче), първата работа на всеки от нас беше да си назначи… секретарка.