Преди известно време в мрежата ми попадна следният виц, който колкото и пъти да го прочета, ме радва много: Учителката: - Гошко, в съчинението си си написал, че харесваш едно момче от нашия клас и то даже те е целунало?

Наричаме новините, които пристигат при нас и са неверни с думите „фалшива“… Не се наемам да изчислявам какъв е техният процент, сравнен с истинските такива, но не знам защо ги наричаме „новини“.

Преди известно време попаднах на интервю с актьора Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България. Разказваше за спектакъла „Духът на поета“, в който играят той и още двама актьори, единият от които е Валентин Танев, друг наш забележителен артист.

Преди да прочетете тази колонка, моля ви, влезте в You Tube ви предлагам да чуете Lang Lang performance at the Oscars - и го чуйте поне два пъти.

Има хора, чиято първа дума след като чуят каквото и да е, е „не“, и винаги първо подлагат всичко на съмнение. Вероятно в днешния свят, залят от фалшиви новини и лесни измами, това донякъде помага. Обаче и много повече пречи.

Колонката на Гетов беше във ваканция през август, но не и аз. Затова ми идваха всякакви идеи за колонки, които исках да споделя с вас, и затова продължавах да пиша, а вдъхновението за настоящия текст дойде от Олимпийските игри. Има един често споменаван цитат по презентации и мотивационни лекции.

През последните години може би една от най-дъвканите и предъвкани теми е лидерството. Изписани са хиляди страници и са раздути стотици балони на тази тема.

Много от хората в бизнеса силно подценяват значението на бранда – на компанията, техния личен бранд, на своите колеги.

Сега в политиката цари голяма бъркотия, не само в България, а в целия свят, но ние сме все пак вторачени тук.

В зората на свежата, но и много противоречива, и не чак толкова разбрана българска демокрация страната ни беше разделена на червени и сини.