колонката на

Преди известно време имах удоволствието да гледам филма “Елвис”.

Така се случи, че в България през първите десетина години след падането на комунизма се бяхме научили почти като в Америка или Англия – ще ни управляват или леви, или десни. Да си се сменят колкото пъти искат, масата винаги е за двама и този, който поръчва, а и този, който плаща, се сменят.

Покупката на недвижим имот е съществена инвестиция, независимо дали се прави за лични нужди или бизнес цели.

През последно време драмата с персонала в компаниите придоби толкова мащабни размери, съизмерими с битката при Сталинград. По магистралата до Бургас, по билбордовете се рекламират повече позиции за работа, отколкото дори заведения на морето и вейпове. Както се казваше навремето, „Няма!

Идва есен, а преди това – както добре знаете – беше лято. Какво следва след есента, знаете още по-добре. И понеже сме вече информирани за всичко и по всяко време знаем, че в Германия, я във Великобритания, я в Испания или Белгия..

Моята перифраза на популярната реплика от началото на прехода: “Не съм комунист и никога няма да бъда” е “Не съм HR и никога няма да бъда”. Не защото не уважавам тази професия, просто не съм и толкова!

Сега много хора си приписват титлата, че са… неопитни. Политици, начинаещи в бизнеса, даже тези, които искат да пробият в науката. Някои от тях пристигат с дипломи от Harvard, от Stanford, от Oxford… после пъшкат и охкат по офиси и от телевизионни студиа, че видиш ли нямат още опит.

Не помня кое точно в сентенцията от заглавието ме е вдъхновило, но твърдо вярвам, че е истина. Преди всичко останало искам да ви разкажа за началото на вече дългата ми практика като предприемач и консултант.

През деветдесетте това го нямаше, но пък имаше доста други абсурдни неща.

Е, то е ясно. След 33 години супер мъчителен преход, смяна и подмяна на ценности, акробатични политически превратности, в крайна сметка истината лъсна – в България наистина ние знаем и две, и двеста.