През последните години в българския бизнес има две основни задачи от вътрешен характер за организациите – трансфер на лидерство и трансфер на знания и опит. Тази колонка е относно първото, но да започнем по-отдалече във времето и пространството.
Преди две години, докато се разхождам на БАТА, агроизложението в Стара Загора, качвам пост, че съм там, и след малко получавам по месинджъра покана да посетя щанда на една от компаниите. Един от собствениците на фирмата ме следвал във Facebook, но лично не се познавахме. Поговорихме, черпи ме наистина прекрасно кафе, за което ми обясни, че това е прохождащ бизнес на сина му и негов приятел, които искат да се занимават с кафе в сегмента specialty coffee. Впоследствие ми стана традиция, когато съм в Стара Загора и имам възможност, да се отбивам и да пия по едно кафе в тяхната база - хем ми е на път от София и към София, хем ми е приятно и то много, да разменя по някоя дума с двамата съдружници. Фирмата се занимава с доставка на оборудване в агросектора.
Преди няколко дни след поредното обучение в града, тръгвайки за София, отново минах през тях. Та седнахме с моя вече приятел и си говорим за нещата в бизнеса, и от приказка на приказка стигнахме до това какво очаква децата ни, с какво ще се занимават, и той ми разказа една история, предадена му от първо лице единствено число от голям фермер, собственик на земя и няколко стотин крави, производител на сирене и кашкавал - вярно в малки обеми, ама хубави. Та този негов боен другар разказал случка със наследника си, който съответно е и наследник на бизнеса.
Младото момче завършило висше в чужбина и започнало работа при баща си, и след няколко месеца казало: „Това не е моето, тук няма какво да правя“ и си тръгнало. Бащата, който вече се виждал след година-две щастлив пенсионер - ловец, турист и най-вече отървал се от ежедневните ядове, бил в ступор. „Как така, та аз от тези фермерски пари му построих къща, изучих го, кола му купих, заплата 2500 - 3000 евро му давах, такава заплата на никой друг не давам, и ако за нещо трябва, и допълнително е имало, а той какво? Тръгна си, не било неговото! Аз като продам всичко, ще види той!“
Родителското безсилие в този момент ме удари и мен - не че имам хиляди крави, ама все пак…
Какво да правим, как да предадем бизнеса на децата си, така че хем да не го затрият, хем да го развиват, хем да го чувстват като техен, а не като нещо чуждо, което им дава пари и толкоз? Това наистина е въпрос за 1 000 000 евро, долари или кюлчета злато.
Разбира се и аз нямам разработено лекарство, което да е вездесъщо, но в различни ситуации помагаме. Та един от най-съществените казуси, когато идва следващото поколение, е да види, че има пространство за доказване и собствено развитие. В младежките си години продавах книги по спирките на София и една от първите книги, издадени тогава и продавани от мен, беше „Владетелят“ на Николо Макиавели. Тогава ми беше изключително интересна като противовес на всичко, което чувахме от соцпропагандата, и досега стилистиката на Макиавели ми е любима.
Наследникът не иска да води войните на баща си и най-вече не желае да спазва неговите правила и подписани мирни договори. Иска да победи в своите си войни и ако армията е организирана и пригодна само за старите войни и победи, новият владетел чисто и просто започва да си създава своя армия, свой бизнес, свое пространство за доказване и победи. Какво пространство в краварника или в цеха за паркет, ще кажете. Ами измислете го! Ако не можете сами, обадете се на мен или на някой, на когото имате доверие. Друг вариант е да седнете и да говорите със следващото поколение като равни, а не да се налагате от висотата на родителството и собствеността.
Няма власт, предадена наполовина, няма жена, наполовина бременна.
Това е основната грешка, която се прави от чорбаджиите в нашата татковина. Хем да предаде, хем да не променя нищо, хем да се не вслушва в съветите е, как да стане? Никой син или дъщеря с дръзки амбиции не иска да е васал на собствения си родител, по-добре на друг, но не и на собствената си кръв.
Този сценарий в различни окраски се повтаря на много места и ако има изключения в някои компании и поколенията собственици се търпят или дори работят в хармония, това е поради мъдростта на младите и тяхната почит и любов.
Ако искате да предадете на някого бизнеса, направете го наистина, а не привидно! Не превръщайте наследниците си в изключително скъпоплатени служители, на които имате доверие, а им дайте възможност да се доказват и да водят своите войни!
