Колонката на Гетов

Преди време имаше една реклама, завършваща със слогана “Клиентите са ни скъпи”. В един момент обаче, банката се оказа „по-скъпа на клиентите си”, отколкото те на нея.

Вчера се видяхме с близък мой приятел, доскоро топ мениджър в българския клон на международна корпорация. Докато си говорехме на бутилка вино, преминала неусетно към втора, той започна да разказва за вече бившата си работа в по-друга стилистика от преди.

В момента една от книгите, които чета, е със заглавие “Великият Мао”, чийто автор е далеч от благоразположението към кормчията на китайския народ.

Вчера, докато пиех първото си кафе, гледах по телевизията господата Васил Велев - председател на АИКБ и Димитър Манолов - председател на КТ “Подкрепа”. Естествено водещата завъртя разговора около заплатите.

През дългогодишния си опит като консултант, съм се убедил, че има два типа хора – едните са двигатели, другите зъбни колела.

В тези летни дни, когато хем е отпускарско, хем не съвсем, все по-често се сблъсквам с казуса, свързан с разминаването във визията на собствениците и служителите на една компания по определени проблеми в нея.

Преди няколко дни един от читателите на “Колонката на Гетов” ми изпрати в месинджър снимка на късметче от кафе и текст: “Идея за колонката”. На самото листче пишеше: “Това, което те изтощава не са планините пред теб, а камъчето в обувката ти.” Обичам късметчета от сутрешно кафе.

Днес за пореден път не ми издадоха фактура в автомивката, която ползвам от години. Извинението е, че не са им донесли кочан и това оправдание е вече от два месеца. Обектът се намира в софийски мол и това не е единственото място, на което се случват подобни неща.

След публикацията на предишната колонка с материала за 4-те хиляди изминати километри и личните срещи, се появи коментар, който гласеше следното: “М

Дойдат ли летните месеци неизменно си казваме „време е за почивка”. При среща с познати, първия въпрос е: „Ходи ли на море?” или „Ще ходиш ли на море и къде?”.