Колонката на Гетов

Тази реплика ми се запечата от книгата на Дъглас Коупланд, която прочетох наскоро.  Колко кратко, точно и силно казано, и за съжаление в основата на много провали и проблеми.  Много от хората се стремят към наградата, без дори да се замислят за целта и каква е разликата между нея и наградата.  От

Японците имат традиция всяка една епоха в тяхната история да има име и кратък слоган.

В много от случаите за дадени позиции собствениците си представят хора, с такива характеристики в описанието на длъжността, все едно са писани от някой сценарист на “Марвел”.

Преди два дни с един от малкото изискани и деликатни хора, живеещи в София, които познавам, разговаряхме на чаша кафе в офиса и той ми сподели една история, която не ми дава мира.

Колкото повече се задълбочавам в темата за различните поколения и техните ценности, осъзнавам колко много различни проявления може да откриете в живота и в работата.

Прочиствайки си галерията от снимки на лаптопа, бяха стигнали над 10 000, попаднах на една снимка направена от мен в съблекалнята за работници в един от цеховете на Мебелстил – Търговище, преди да започнат “интересните времена”.

Има един виц, който не знам дали е по действителен случай или не.

Вчера вечерта, иначе добрата ни дъщеря Зарта, заяви, че Бог наказва родителите с децата им. Всъщност има нещо такова. В много случаи най-големите страхове на родителите се проявяват в постъпките на децата им.

През последния месец, напълно естествено, всеки разговор започва с войната в Украйна, а и често свършва с нея.

„Ползвате ли социалните мрежи, за да създадат желания образ пред вашите клиенти и общността като цяло?“. Този въпрос изниква все по-често през последните консултации и обучения, които провеждам. В повечето случаи отговорът е да. Някои дори ползват професионални услуги и инфлуенсъри.