fbpx Колонката на Гетов | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи
friz
Днес ще ви разкажа една история, която много ме впечатли. Историята е за това как може в огромна корпорация да се направят грешка и пропуск, които да струват милиони. Грешка от тъпотия и пропуск от абсолютна немарливост. През 1998 г. легендарната компания Ролс-Ройс е представена за продажба.
Много се чудех каква да е първата колонка за 2026-та – годината на влизане на еврото, изостряне на геополитическата обстановка, връщане на принципите за провеждане на външна политика „реалполитик“, въведени от княз Ото фон Бисмарк в края на XIX век, където реалността е, че великите сили си правят ка
В навечерието на новата 2026 година един автор на колонки сподели наблюденията си върху два получени коледни подаръка – тефтери, които символизират различния подход към разходите в частния и държавния сектор. Единият тефтер е от клиентска компания – търговска фирма с около 50 служители и оборот от
През последните два-три месеца, покрай стендъп начинанията ми, гледам доста такива ентусиасти – кои актьори и то добри, кои хич ги няма, но всеки е решил да се метне на тази вълна. Не че съм изключение, напротив – и аз барабар Петко с мъжете.
Привет от далечен Ташкент, наречен още през 20-те години на 20 век „город хлебный“ – град, където никой няма да остане гладен, и наистина е така. Това е 55-ият път, когато кацам на летище Ташкент, но този път поводът е малко по-различен.
Едно от емблематичните места в Лондон е Трафалгар – площад с колона, на която се възвисява статуята на вицеадмирал Лорд Хорацио Нелсън. През 1805 г.
Един HR-ът се преселил в отвъдното, представил се пред вратите на Рая и в един момент дошъл Свети Петър с голямата връзка ключове. Седнал Св.
Преди няколко дни във фоайето на зала „България“ попаднах на възпоменателна изложба в памет на един наистина светъл човек – доц. Кристиан Таков. Изложбата представляваше снимки, акомпанирани с негови мисли. Една от тези мисли много ме впечатли и днешната колонка е в памет на доц.
Преди няколко седмици, в един кротък неделен следобед, по Канал 1 даваха един от детските филми, с които сме израснали – „Рицар без броня“. Нищо не си спомнях от сюжета и ми беше даже интересно.
В последно време все повече ме канят да говоря на разни събития и понеже хората, които ходят на такива събития, са до голяма степен едни и същи, не върви да им говоря едно и също - трябва да се засягат нови теми.