В момента съм на диета, даже малко закъснях с нея. В момента ми е първи рибен ден и отивам да си купя риба и морски дарове.

В последно време, се навъдиха страшно много мотиватори, коучове, треньори и какви ли не още, които помагат на българския бизнес да стане великолепен и да се изстреля в Космоса. Лошо няма, всеки има право на място под слънцето и да монетизира своята популярност по какъвто начин реши.

През последние години рядко посещавам търговски центрове, 6-те години в Levi’s ми предозираха изживяването Мall. В последния месец ми се наложи три пъти да вляза в един от моловете, опитвайки се да изгледам Опенхаймер. Два пъти без успех - нямаше билети, та гледах и Индиана Джоунс, и Барби.

Много често приятели и познати, а и потенциални клиенти ми задават следния въпрос: как така консултираш бизнеси, които не разбираш или по-точно не знаеш спецификата им?  Моят отговор е - не е нужно да копаеш диамантите, за да си прекрасен ювелир, точно обратното - трябва да нямаш никаква емоция към

Лято е! Едно от любимите ми ястия по това време на годината е салата от домати със сирене.

Преди много години водих едно обучение на екипа, отговарящ за набиране на студенти за Американския Университет в Благоевград. Обучението си остана само едно, защото имахме генерални различия във виждането за това, какви са хората, които се обучаваха.

Миналата седмица имах следната за мен забавна случка на едно обучение, касаещо темата проактивна комуникация с клиенти. Една от участничките, търговец „Ключови клиенти“, в края на обучението ми заяви:  „Г-н Гетов, Вие сте си нахален по рождение, а ние какво да правим?“.

Един от най-екстравагантните ни клиенти преди време ми заяви гордо: Ние нямаме конкуренция! Заяви го така уверено, че за малко да му повярвам, за малко и аз с него да вляза в този илюзорен рай на величието и уникалността, който всъщност е адът на арогантността и бъдещия провал.

Преди няколко дни водих обучение в прекрасен хотел в малък град в северната част на страната. Механата, където беше вечерята с екипа на компанията, беше наполовина пълна, когато влязоха четирима младежи от ромски произход, много добре изглеждащи, чисто и с вкус облечени.

Навярно вече съм ви дотегнал с цитати от романа на Марио Леви „Истанбул беше една приказка“, но за мен тази книга е една от най-важните, които съм чел. Не една и две фрази от този роман са ми направи много силно впечатление и са ме накарали да се замислям, да забравям къде се намирам в момента.