fbpx Колонката на Гетов | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Колонката на Гетов

friz
Летя си за пореден път по маршрута София - Ташкент, станал ми по-чест от този с трамвая 7-ца от Борово до НДК и си мисля. Понякога отвисоко и отдалече ви се струва, че две траектории се пресичат, но всъщност те са толкова далече, колкото два разминаващи се самолета в небето.
Може би първото нещо, за което се сещам, когато ме попитат защо съм консултант, е разнообразието. Аз трудно се концентрирам и като цяло ми става скучно от почти всичко и то на петнадесетата минута. В момента съм включен в екип по проект, в който ще имам косвен досег до легендата Стоичков.
Докато бях тийнейджър, пък и в годините след това, всички страховити истории бяха свързани с извънземните – идват, нападат ни, нас, хората, някои ги изяждат, а с други се забавляват. Всички те обаче грозни, малки, с едни щръкнали антени вместо уши и големи разкривени уста. Е, досега не се появиха.
Никога не съм обичал празниците, които се празнуват от всички по едно и също време. Истерията, че трябва да бъдем по-по-най и да ни е весело в точно определен ден и час, за мен е напълно излишна. По-добре ежедневието ни да е празник.
Седя на дивана, пия вино и гледам новия филм за Ботев. Въпреки, че не e моят филм, не е моята игра или поне на голяма част от актьорите, все пак се радвам, защото последният филм за Ботев е правен 1968 г.
От няколко седмици съм член на бизнес клуб, в който членуват представители на различни професии и съсловия. Членове различни дал Господ - държавни служители, мениджъри, чорбаджии от среден калибър и един консултант като мен.
Миналата седмица имах удоволствието да присъствам на годишната конференция на браншовата Камара на дървообработващата и мебелната промишлености, а в края на тържествената част бяха връчени две награди за цялостен принос към индустрията.
В един неотдавнашен разговор със служител на висока позиция, след известно тормозене от моя страна, си призна, че бил уволнен от предишната си работа. Този факт не ми направи особено впечатление, но начинът, по който го каза, ми направи.
Миналата седмица изненадах целия Фейсбук и вместо да кача поредните снимки от Ташкент се изтипосах от Женева. По време на няколкото дни в този забележителен град бях поканен на една вечеря, на която присъстваше и известна пианистка, живееща в Ню Йорк и Германия, гастролираща в цял свят.
В началото на прехода, който започва много да прилича на Мойсеевия изход, постоянно говорихме кога ще ги стигнем американците, японците, германците. После стана гърците и румънците, после се отказахме да стигаме, когото и да било.