Колонката на Гетов

Преди няколко дни започнах нова книга на японския носител на Нобелова награда за литература Кендзабуро Ое “Смърт във вода”.

Мразим Бойко, вече мразим и Слави, а са минали няма и 10 дни от изборите, мразим и Ники Василев, ще намразим и следващия номиниран за министър-председател, мразим Царя, мразим Нинова и Мая и кой ли не още и това мразене е повсеместно и ежедневно.

Това лято е доста различно от предишните, когато през юли, освен за почивки, морета и гръцки острови, не можеше да чуеш друга тема. Тази година бизнесът като че ли се опитва да надбяга времето и надвисналата заплаха от нови щамове и всичко произтичащо от тях през есента.

В последно време се появяват все повече каси за самообслужване, което е прецедент на нашия пазар.

Колко често се сблъскваме с мениджъри на средно и високо ниво, които “блестят” с начина на управление на своите екипи?

През последните два-три месеца водя няколко менторски програми на собственици и представители на средния мениджмънт. Някои от тях току-що завърнали се от хоумофис, други били в офисите си през цялото време на пандемия.

“Щом чуваш изстрела, значи не е бил за теб...” - Самюъл Джаксън, “Бодигард на убиеца” Вчера, докато отпивах първата си глътка от вечерното 12 годишно, една реплика, казана ехидно от страна на героя изпълняван от големия Самюъл Джаксън, направо ме зашемети. “Щом чуваш изстрела, значи не е

През последните седмици в работата ми с различни собственици на компании, постоянно възниква следния въпрос: Доколко собственикът на бизнеса трябва да се съобразява с общото мнение в компанията по дадени въпроси и доколко трябва да налага своето като човек, който най-много рискува и е идеолог, и дви

Миналата седмица статията ми за хотелските неволи предизвика много голям отзвук и в двете крайности - от обаждания с покани от собственици за отсядане в хотели и разговори на тема “клиентска удовлетворе

Заниманията ми са свързани с много пътувания и често ползване на градски хотели, както в градове с десетина хотела, така и в такива с един-единствен. Това, което ме е удивлявало винаги, е помпозността на българските хотели, тръгваща от името, преминаваща през тежкия кич във фоайето и разпростираща