Колонката на Гетов

Преди известно време имах удоволствието да гледам филма “Елвис”.

През последно време драмата с персонала в компаниите придоби толкова мащабни размери, съизмерими с битката при Сталинград. По магистралата до Бургас, по билбордовете се рекламират повече позиции за работа, отколкото дори заведения на морето и вейпове. Както се казваше навремето, „Няма!

Моята перифраза на популярната реплика от началото на прехода: “Не съм комунист и никога няма да бъда” е “Не съм HR и никога няма да бъда”. Не защото не уважавам тази професия, просто не съм и толкова!

Не помня кое точно в сентенцията от заглавието ме е вдъхновило, но твърдо вярвам, че е истина. Преди всичко останало искам да ви разкажа за началото на вече дългата ми практика като предприемач и консултант.

Създал съм си навик, когато някоя снимка или пост ме разсмее със сълзи, да си го запазвам в една папка на лаптопа и когато нещо ми е мръчкаво по една или друга причина, отварям тази папка със смях и започвам да си я разглеждам.

Преди години, когато бях мениджър в различни компании, бях твърдо убеден, че четеното на всякаква друга литература, освен бизнес, е загуба на време. Благодаря много на моя приятел Краси Лозанов, че постепенно промени това мое схващане.

Докато седя на верандата в хотел „Бек“ в Ташкент и закусвам, на отсрещната маса се е разположил казах на възраст 55-60, може и да е по-млад, но изглежда на толкова, пред него има Тархун – местна газирана напитка и чаша с уиски, а от телефона му кънти музика.

От както се помня, като човек занимаващ се с бизнес, съм се зарекъл да нямам вземане-даване с държавата.

По време на последното си посещение в Ташкент се натъкнах на цитат на Булгаков, един от авторите, които много се цитират, малко се четат и още по-малко се разбират.

Преди месец бях на един бал. Организаторите на бала, на който присъствах, нещо бяха объркали (да е за сефте щеше да е добре) и в залата вече нямаше празни места - нито там, където аз трябваше да седна, нито където и да било на друга маса.