Преди известно време в един ресторант седяхме компания от няколко човека. Сред нас беше един възрастен господин, който се чувстваше домакин, а също така и няколко по-млади от мен господа и дами.

Моят офис е пълен с всякакви предмети и „прахосъбирачки“. Това му привнася уют и дава възможност на клиентите ми да се отпуснат в нашите разговори и да разкажат реалните си проблеми. Голяма част от тези „прахосъбирачки“ са от пътуванията ми.

Понякога сядам да пиша колонка и не знам за какво да пиша, но точно в този момент изскача нещо в телефона или от грамофонната плоча, което ме блъсва като чука на Тор по главата и ето, темата е готова, само трябва да се излее в правилната форма и острота. Седя си в офиса, вече приключил е денят със

В последно време все повече се замислям относно начина на живот сега и какво ни очаква – моето поколение и тези, родени преди мен, условно тези, които са 50+.

Написаното от мен за премиумите и академиите имаше един от най-бурните отзиви за шестгодишния период на публикуване на „Колонката на Гетов“.

През последните години в българския бизнес има две основни задачи от вътрешен характер за организациите – трансфер на лидерство и трансфер на знания и опит.

Накъдето и да се обърнеш, всичко стана премиум, бутиково, ексклузивно, tailor-made – скроено за вас. Всички станаха клиентски ориентирани, търсещи и развиващи таланти с мисия в бизнеса и обществото и най-вече всичко е уникално!

Пиша тази колонка, докато са ми пресни впечатленията и вкусът на свищовската ракия. Преди време на едно мероприятие, под прицела на ескадрилата от свищовски комари, се запознах с Джими от Свищов - така го знаят всички.

Преди време ми беше попаднало следното клипче: Седят баща и син на веранда, гледат боровете пред къщата, синът на четиридесет и нещо, бащата над седемдесет, с изсечено лице и овехтяла стара карирана риза, подарък от преди десетина години от сина.

Много от великите романи са излизали реално като подлистници на вестници и списания и това е продължавало дори и във втората половина на 20. век. Много от старите книги са събирани от притежателите им седмица след седмица и след това са били подвързвани.