Преди години имах идеята да се сдобия с полица от дебела, около 3 см дъска, и дълга 2 метра, без кант - както е дървото, само почистено от кората, която исках да поставя над телевизора в стария офис.

Това е най-голямата тъпотия, която съм чувал през последните, не знам вече колко, години! Хората не работят толкова, колкото им плащат, няма такъв филм! Разбира се, миксът на работещите с различно темпо и ефективност като проценти е различен в различните компании, но моите наблюдения са, че

Може би съм един от най-често пътуващите из цялата страна хора в моето обкръжение. Поради това, че роклята за абитуриентския бал на дъщеря ми се шие в Благоевград, в последните месеци посещавам този град относително често. Защо се шие там, не ме питайте.

Миналата седмица бях на едно прекрасно събитие - Дамски форум "Скорост '24", което се организира от списанието, което четете в момента.

Тази седмица ще ви разкажа два одески и, съответно, естествено, еврейски вица, на които съм се смял от сърце, защото освен че са смешни, в тях има и много мъдрост.

Преди десетина години се смяташе, че хартиените книги ще изчезнат. Изобщо, хартията ще изчезне от живота ни, документооборотът ще стане дигитален и хартиените носители на информация ще излязат от употреба, както много други отживелици. Поне засега това не се случва.

Вчера, на връщане от пробата на абитуриентската рокля на дъщеря ми в Благоевград, както обикновено пътувах по този маршрут, минах през Драгичево.

Преди няколко дни бях във Видин, преди това в Разград, а преди това в Търговище. Всеки път се намира някой да ми зададе въпроса: - Какво правиш там, има ли изобщо работа, кой те слуша изобщо? Та това са задръстени райони, хора не останаха, та камо ли бизнес.

Навремето, когато бях "юноша бледен" в Техникум по електроника "В.И.Ленин", за да бъда част от мъжкия колектив в класа, беше задължително след часовете да се играе "мачле".

В последно време се дискутира доколко служителите трябва да имат свобода на работното място, да определят своите приоритети, време, присъствие в офиса и други аспекти. Тази колонка я пиша в Лондон, седнал на дивана в къщата, където живее сестра ми и нейното семейство.