В момента чета последната книга на Ювал Ноа Харари „Нексус“. Чух много суперлативи за нея, започнах я с големи очаквания, но засега съм малко скептичен.

Преди няколко седмици имах задачата да обикалям клиенти на един наш клиент, заедно с неговия търговски представител.

Поради естеството на работата ми, половината от времето през годината прекарвам в хотели, а поради своята разсеяност често забравям дрехи или нещо друго в стаите, където съм бил.

Преди няколко дни четох в интернет, че ние виждаме тревата зелена, защото това е частта от спектъра на светлината, която тревата не поглъща и тя се отразява. Нямам представа дали това е така, честно казано физиката съм я позабравил сериозно, макар че я учихме поне 3 семестъра.

Тази колонка няма да се хареса на много от вас, но се надявам да ми я простите. Някои ще ме нарекат сноб, други ще бъдат по-благосклонни и ще кажат, че всеки си е с лудостите.

Една от любимите ми опери е „Дон Карлос“ на Верди - тежка, дълга, трагична като фабула.

Понякога вдъхновението да напиша достойна колонка отлита, досущ като в песента на Висоцки за Музата.

Седя си в офиса, украсен и изчистен предколедно, слушам лек джаз, хапвам една-две меденки и си мисля за предстоящата година.

Преди няколко години имах удоволствието да посетя Санкт-Петербург по бизнес. Тогава все още имаше смисъл да се прави бизнес с руски компании.

Преди известно време пътувах в командировка за един ден, но този път, по изключение, не шофирах аз, а се возех. На връщане вече се смрачаваше, в колата беше топличко и аз кротко си задрямах.