Преди няколко седмици имах задачата да обикалям клиенти на един наш клиент, заедно с неговия търговски представител. Това е начин много ясно да видиш тертипа на работа на кавалерията (търговец, оборудван с автомобил и лаптоп със система за приемане на заявки) на дадения бизнес, а също така да напипаш пулса на клиентите, какво ги вълнува, как реагират и ред други полезни за работата неща. Когато се окаже, че ще пътуваме в колата до първия обект поне час, а това се случва често, започва един сравнително непринуден разговор. Неизбежно се стига и до това къде е работил преди човекът зад волана.
В интерес на истината, това е доста важен момент, понеже голяма част от търговската сила във всяка една компания е минала поне през една или две корпорации, които са формирали начина им на работа, а и не само. Понеже последната случка се развиваше в района на Пловдив и естествено компанията, която беше жигосала дадения търговец, беше Каменица. През целия ден слушах какво било в Каменица, какво станало после и как още си контактува с колеги оттам. Имах чувството, че се возя с човек, който все още работи в Каменица, и се изненадах страшно много, когато на въпроса от колко време си в настоящата компания, ми отговори осем години!
Това не е единственият случай, когато служител на „велика“ компания ментално си остава в нея реално завинаги. Това го наблюдавам и при кадри, които са били на високи позиции и след това, поради една или друга причина, са били „отлъчени“ от корпоративния рицарски орден, или пък редови копиеносци-търговци, които в един момент не са били нужни и са станали пушечно месо в битката с ключовите показатели и оптимизацията на бюджетите. Този тип хора ги срещам постоянно; те са корпоративни зомбита, а в редица случаи и реакциите им са такива. На пръв поглед всичко им е наред, но в един момент превключват на вълните на миналото и край, не са тук и сега.
Ще кажете - какъв е проблемът, всеки има в кариерата си върхови постижения и понякога спадове.
Можех да се съглася с вас, ако това не им пречеше на сегашната им работа. Те работят механично, без хъс и най-вече без самочувствие и желание относно това, което правят в момента. Погледът им е в миналото и така не виждат настоящето, пък камо ли бъдещето, и това се усеща от клиентите, независимо че в редица случаи това е собственикът на железария в Сопот или Карлово, например.
Това, в интерес на истината, го има не само сред търговците, а и сред другите служители, както на различни йерархични нива, така и с различни отговорности - логистика, финанси и много често при човешките ресурси. Ако сте „дали“ младостта си на някоя мултимилиардна и мултинационална компания, недейте цял живот да се обръщате към този период от кариерата си, недейте всичко да сравнявате с там. Това е минало, нищо не е същото, дори там спомените от преди 15 години са чисто и просто корпоративна романтика. Нито Вие сте същият, нито Вашата „Каменица“!
Бъдете тук и сега, мислете за настоящето, давайте максимума от себе си тук и мислете за утрешния ден. Миналото няма да Ви даде нищо освен мъка и страдания, дори да е било и прекрасно.
Друг съществен момент е, че служителите, които говорят за предишни работни места, настройват другите служители на настоящата компания против себе си. Останалите неизбежно си мислят: „Като ти е било толкова хубаво, отивай си там, какво седиш тук при нас“. Ако имате такива подчинени, които споменават постоянно Кока-Кола, Карлсберг, Каменица, някоя „велика“ банка или пък Алианц, знайте, че тези хора не са от Вашата кръвна група и дори да работят 10 години при Вас, пак не са от Вашия отбор. Те даже не са наемници като добрите футболисти или треньори, те просто са си зомбирани посредствени служители. Не казвам, че няма какво да се вземе от опита на квалифицирани мениджъри, които са били на позиции при големите. Но самите те трябва преди да дойдат при вас да съблекат генералския мундир, барабар с всичките си ордени за заслуги, и ритуално да го изгорят, а не вечер след работа да отварят гардероба и да го четкат, и да попипват ордените и еполетите като някой руски генерал пенсионер, живеещ някъде в дълбоката провинция.
Бъдете тук и сега, само така ще имате възможност да дадете максимума от себе си и да се сдобиете с уважението на колегите и клиентите. Загърбете миналото, независимо колко бляскаво на пръв поглед е било.
