fbpx Правилото на Мао | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Правилото на Мао

Водеща снимка
Да

Правилото на Мао

През последните месеци една от книгите, които прелиствам, е биографията на вожда на Китайската народна република - Председателя Мао. Трудна за четене, но с много интересни факти, които лично мен впечатляват и ме карат да се замисля, а също така да правя паралели със сегашната действителност у нас.

Както се изразява един мой приятел Краси Лозанов, „За мен това е важна книга“. Няма как да вникнеш, поне малко в огромното разнообразие на Азия, ако не вникнеш, поне малко, в Китай. А не можеш да вникнеш дори на микрон в китайската култура и манталитет, ако не се запознаеш с тяхната история. 
Мао е значима част от историята на Китай. Независимо как ще оцените неговото влияние върху историята и човешките съдби на китайците, това е един от великите лидери на ХХ век. 

Един факт, описан в книгата, ми направи изключително силно впечатление. Когато започва Корейската война през 1950 г., реално първият сблъсък между Китай и САЩ, Мао изпраща своя първороден син на фронтовата линия, където той загива по време на атака с напалм от авиацията на САЩ. След като разбира за загубата на сина си, между другото не са смеели да му кажат повече от две седмици, той произнася следната фраза: 

"Ако не пратя синът си в Корея, кого имам право да пратя?"

Много често ми задават въпроса: Какво е лидерство? Аз самият все още търся отговор на този въпрос и съм наясно, че той няма еднозначна формулировка, но един от отговорите се крие в тази фраза, произнесена от Председателя Мао. 

Един от основните фактори за липса на лидерство в дадени мениджъри и дори собственици, е скатаването. 

Това е да прехвърлиш на подчинените си задачи и проекти, в които трябва да ги поведеш, но да се скриеш в кабинета, да седнеш на удобния стол и да “чакаш” резултати. 
Чакай, но няма да дойдат резултатите, които очакваш. 

По-вероятно е самите служители да си тръгнат и да не се върнат, да дезертират, според теб. Всъщност те ще преминат в друга компания, където ще ги водят в боя. Лидерът е тази част от екипа, която дава тласъците и то постоянно, както сърцето. Формулировки от рода на „Аз им дадох посоката, аз им казах“ и т.н., нямат покритие от гледна точка на лидерството. 

Сърцето е прекрасен пример относно начина на работа на лидера в един екип. Той дава тласък и оставя екипа да работи, но след малко отново дава този тласък и продължава. 

Мозъкът няма нищо общо с лидерството. Няма как да станеш лидер с мислене, лидер се става с действие, без да се скатаваш, без да пораждаш усещането в другите, че са изоставени на първа линия, независимо дали се превземат нови пазарни територии или се дигитализира даден производствен процес. 

Друг актуален момент е отношението към децата, които ще поемат бизнеса след някоя и друга година. 

Ако не ги пратите на фронта, а ги направите директно генерали, защото са завършили в Лондон, Цюрих или Виена и те трябва да се занимават със стратегически и умни неща, убивате усещането за лидерство в екипа, защото това е също вид скатаване. 
Как искате да мотивирате своите служители да вършат нещо, ако го спестявате на собствения си син или дъщеря, работещи във вашата компания, пък ако ще те да се занимават с много важни аспекти на бизнеса?

Пратете ги на фронта! Дори да се провалят няколко пъти, това ги учи повече от постланите предварително успехи, както е в редица случаи. 

В момента в българската икономика има два фундаментални проблема - липса на трансфер на лидерство между поколенията в компаниите, било то собственици или мениджъри, и липса на натрупаните знания – колективната мъдрост в компанията. 

Тези два казуса не могат да бъдат решени без младите, „готови милионери” да минат през бизнес фронтовата линия, да усетят кръвта и барута в преговорите, върнатите доставки от недоволен клиент и т.н. Това е фундаментът, върху който ще се гради следващият етаж от българския бизнес през предстоящите двадесет години. 

Бийте плочата качествено!

Когато следващия път видите, че служителите в компанията не се справят или компанията върви все едно е на ръчна, се запитайте дали спазвате правилото на Мао? 
 

Facebook коментари