Хотелски неволи – бизнес или "да отбием номера"?

Заниманията ми са свързани с много пътувания и често ползване на градски хотели, както в градове с десетина хотела, така и в такива с един-единствен.

Това, което ме е удивлявало винаги, е помпозността на българските хотели, тръгваща от името, преминаваща през тежкия кич във фоайето и разпростираща се до редица други такива елементи, демонстриращи претенция за сериозен бизнес. Тази външна показност ярко контрастира на фона на протърканите хавлиени кърпи, котления камък в банята, развил се до степен на сталактити и тук-там до скромен сталактон, както и други подобни, на пръв поглед малки детайли.

Всъщност както много бизнеси в родната ни страна, важното е да “ИЗГЛЕЖДА” добре, пък дали върши работа на клиентите, е друг въпрос.

Всъщност, един човек пристигнал след 3-4 часово пътуване по „прекрасните“ пътища на родината, има желание да се изкъпе и да си легне, а не да се любува на гипсови копия на шедьоврите на Микеланджело, скътани до рецепцията на хотела.

За мен има 5 важни неща в един хотел:

1. Матракът и възглавницата – добре е да не са като онези пластмасови релефни карти на България от училище.
2. Кърпите – да нямаш усещането, че са ползвани още от български поручик през Балканската война и като се изтриеш с тях да няма нужда после от епилация.
3. Слушалката на душа – по възможност да не са запушени 75% от дупките, а от останалите всяка да има собствено мнение накъде трябва да изстреля струята.
4. Кафето - да е наистина читаво, дори да трябва да си го платя, а не някаква консистенция, наподобяваща водата в центъра на София след авария на тръбите, слагани по Цар Фердинандово време!
5. Сиренето и колбасите в закуската – всъщност заставайки пред масата за закуска се чудиш не какво да си вземеш, а какво „можеш“ да си сложиш в чинията, без това да предизвика впоследствие атрофия на половината органи. От цвета на колбасите добиваш усещането, че имаш рядкото удоволствие да ядеш военния резерв, но не от армията от Бай Тошово време, а на тази на Великия Наполеон. Причината за всичко това, е да спестим „некой“ друг лев, за да има за нов джип или хиалорон, силикон и т.н. Поради тази причина закуската изцяло е загубила значение за мен - максимум домати и краставици с някоя маслина...

Всъщност тези проблеми се виждат в цялата си палитра в 90% от хотелите с цена на нощувката от 50 до 100 лв. на вечер, пък даже и в някои с по-високи цени.

За какво са толкова много шкафове, кресла и окачени тавани на различни нива в стая, в която никой не стои през деня и човек се прибира просто да преспи?

Дали спя в един и същ хотел или го сменям, зависи не от неговата лъскавина и големина на фоайето, а от факта дали мога да заспя като легна или ще се въртя до един и половина, и ще се събудя в 6 ч. като пребито куче. Дали мога да се изкъпя като хората и да се подсуша, а не да се чудя как да се загърна с маломерната хавлия, все едно в хотела спят само пигмеи от Амазония, а на сутринта да се опитвам да открия къде да изпия едно наистина ароматно кафе, пък било то и за три лева.

Този бизнес не е единственият, при който се влага най-много в лъскавото и старанието е да впечатлим клиента на пръв поглед, пренебрегвайки основните му потребности, които в началото може и да са били удовлетворявани, но в течение на времето, заради немарливост и амортизация, нещата стават направо гнусни дори за докосване, камо ли за ползване с кеф.

Много често собствениците даже и не знаят за тези проблеми в своите владения, защото те не спят там. Затова започнете да ползвате стандартните стаи в хотелите си, а не делукс апартаментите, и не предупреждавайте персонала в коя стая ще бъдете - това е единственият начин да разберете как се чувстват вашите клиенти и много лесно да почувствате дали са доволни, а най-вече дали ще се върнат отново при вас!

Българският хотелиерски бизнес е ориентиран към туристите, както в градовете, така и по Черноморието, но и ние пътуващите 200 дни в годината също сме хора и харчим доста повече от средния турист, пък бил той и руски! (които няма да ги има и този сезон, благодарение на г-жа Захариева).