Миналата седмица имах среща с един стар, боен другар. Когато казвам, че някой е “боен другар”, естествено не разбирайте, че сме се сражавали в някоя война. За мен такива са тези, с които заедно сме се борили на бизнес фронта и най-често са хора, които не са работили в организацията, където съм бил аз, а в партньорски компании и заедно в съюз сме постигали много. Общо взето сме взимали победи като капитани срещу генерали от Велики сили корпорации.
Срещана, за която ви разказвам, беше с един такъв брат по оръжие. Когато работехме заедно, той беше на ниво лейтенант в една от най-големите световни корпорации, а аз търговски и маркетингов директор в Джимис. Много приятно се изненадах, когато ми писа по повод юбилея ми и се разбрахме да се видим, когато съм в Стара Загора, защото той в момента по лични причини повечето време е там. През годините той работеше и в щаба на своята армия в Европа и се е издигна до ниво генерал в една също доста сериозна международна компания.
Разбъбрихме се за стари битки и личности, с които сме работили заедно, кой къде и какво прави в момента. След вечерната проверка и актуалната сводка, минахме на теми от злободневното ни, което понякога е чисто злобно ежедневие. В един момент кризата и как я виждаме се появи изневиделица. Споделихме си гледните точки - от много далечни и различни камбанарии. Реших днес да ви представя моето и неговото мнение по въпроса –
Каква е кризата в момента?
Отговор на Любомир Гетов:
За мен кризата в момента много прилича на първоизточника си КОВИД. Както се доказа, че болестта удря всеки на слабото му място - при някой в сърцето, при друг отключва диабет, трети изперкаха тотално, така и кризата удря всяка компания по различен начин и в различен аспект.
Тази криза не е като предишната, може би поради многото пари, които изкуствено наляха правителствата по време на пандемията, за да им е мирна главата. Тя не се усеща повсеместно и поголовно, не коси като чумата в Средните векове, а е като партизански отряд - излиза от мъглата и удря определени компании и то всеки път по различен начин. Едни ги удря в персонала, други в продажбите, трети в доставчиците, четвърти в мениджмънта. Шарена и непредвидима работа. Във всяка компания, която консултираме, се сблъскваме с различни проявления в зависимост от това, къде е слабото място. Ако компанията се крепи основно на конкурентно предимство, ниско заплащане на работна сила и разчитане на навика хората да си работят при тях, тогава точно с персонала започват проблемите - напускане и натиск за заплати, демотивираност и т.н. Проблеми, които през годините не са били решавани, започват да експлоатират като морски мини около бойна флотилия. Подобно е проявлението, когато кризата удари продажбите.
Честно казано, за немалка част от клиентите се чудим как изобщо имат клиенти с тази пасивност на работата си и следване на принципа “Като им потрябваме, ще ни потърсят”. Естествено в този случай кризата удари продажбите. Голяма част от фирмите все едно се сепнаха от зимен мечешки сън и решиха да търсят алтернативи или по-скоро започнаха да дават шанс на алтернативите, които са чукали на вратите им преди това.
Това доведе до по-ниски продажби в компаниите със слаба и мудна търговски сила и политика, започнаха да “изчезват” клиенти, които са работили дълги години и които са били класифицирани не като А, В или С клиенти, а като НАШИ.
Отърсването от старите парадигми тук е най-належащо и общо взето катастрофата с айсберга много трудно може да се избегне със стария капитан и екипаж. Друг интересен момент при тези компании, че са разчитали на стари доставчици с емоционална обвързаност между страните. Тук също се пропукаха много крепостни стени. Цените са динамични и в един момент резките скоци стават непреодолими и стопяват конкурентното предимство буквално за седмици.
Така че всеки един бизнес страда посвоему, както казва Граф Толстой: “Всяко семейство е нещастно посвоему”.
Така и с тази криза проявяването ѝ е различно и даже не може да кажем, че е криза, а по-скоро мъгла, в която се движим и се оглеждаме на всички страни, но файда от това оглеждане кой знае каква няма. Все отнякъде ни връхлита някой я разбойник, я анатюрист, я държавен служител и ние в последния момент трябва в бърза и яростна схватка да го победим.
Замислете се кое е вашето слабо място и започнете да се готвите за проблеми там, ако вече не сте се сблъскали с тях.
Отговор на Корпоративния Генерал:
Окрупняване, сливане, брутално поведение на пазара от страна на големите. Няма нито прошка, нито спомен, кой какво е направил преди години за развитието на тази или онази марка на пазара. Всичко е въпрос на момента да се оцелее и да се продаде максимално добре, а какво се жертва няма значение - хора, фабрики, пазари - дребни детайли в голямата игра. Течението се е засилило в пъти и или те дърпа назад към малките и едвам оживяващи или напред към големите и задъхващите се от работа и поръчки компании. Средното положение изчезва, както случайно падналия сняг през май.
Мислете и действайте бързо и в двата случая, защото ако сте тръгнали назад, трябва да положите неимоверни усилия да не отлетите в небитието. Също така, ако са ви повлекли обстоятелствата в посока развитие и вие не се справяте, много скоро ще ви смятат за неблагонадежден партньор и също ще берете не по-малки ядове.
Поприказвахме си, пихме по едно хубаво кафе и се разотидохме в различни посоки. Обещахме си следващата ни среща да не е след 5 години, както тази. За мен беше много полезно да ме пуснат поне за малко в друга, различна от моята камбанария да видя околния свят под друг ъгъл и височина, да ми се даде повод за размисли, а и за тази колонка.
Бъдете здрави и се оглеждайте в мъглата за всякакви разбойници.
