Миналата седмица от Лондон през София до Пловдив изникна един и същи казус в работата ми - служителите не знаят какво ще се случва в компанията, в която те работят, а аз съответно консултирам. Интересното е, че самите собственици имат планове за развитие, не стоят на едно място, но някак си мълчат, като комунист на разпит, все едно някой да не им урочаса идеите и намеренията. Най-читавите служители и в трите компании, с които работя в момента, са объркани - не знаят какво предстои, имат ли поле за развитие или ще тъпчат на едно място, както са тъпкали през последните 3-4, че даже и 6-7 години. И не говорим само за редови кадри на компаниите, а за ключови, както и среден мениджмънт.
Това откритие ме хвърли отново в размисли, относно това, колко е важно служителите да знаят какво ги очаква през следващите 1-2, че и повече години. Защо да работиш в една компания, ако не знаеш нейното светло бъдеще? Ами няма смисъл, особено за конвертируемите млади кадри, които вече са натрупали опит.
Липсата на комуникация между топ мениджмънта или собствениците и техните офицери и войници, е покъртителна. Изобщо не говорим да изядете едно агне по Великден, да направите банкет за Коледа и да си кажете Наздраве с всеки.
Замислете се колко често говорите на хората, които са всеки ден с вас какво ви предстои и как виждате вашето общо бъдеще. Покажете на тези, които се вписват във вашите планове, че са там и имат роля.
Преди доста години бях маркетинг и търговски директор на една компания, която тогава беше апетитна и имаше фондове, които искаха да я купят. Компанията обаче имаше много ядове, не плащаше редовно на доставчиците си, понякога съм се чувствал като миньор в английска мина по времето на Кралица Виктория или в най-добрия случай по времето на Маргарет Тачър. Независимо, че бях на висока позиция и бях уважаван от колегите и партньори, се чувствах все едно играя скуош. И тази игра не спираше, напротив, темпото постоянно се вдигаше. Да, бях успешен мениджър в стресова ситуация.
Много от онова време ми е излетяло от главата, но помня един разговор, който ми се е запечатал силно. Собственикът ми описваше как ще развием компанията, как ще я продаде и ще направим заедно нов бизнес, но вече ще имаме време да играем голф заедно. Това не се случи - нито той продаде компанията за очакваните от него милиони, нито играем голф, но няма никакво значение. Важното е, че това „ЗАЕДНО“ тогава ме беше заредило като ядрен реактор. Виждах бъдещето и то прелестно!
Споделяйте своите планове с хората, които се бъхтят за вас! Те искат да знаят какво предстои, какво жертват и защо, давайте им надеждата, дайте им това, което им липсва.
Преди няколко дни посъветвах един собственик да даде задача на мениджърите под себе си и на техните служители всеки да напише на една страничка как си представя компанията след една година.
Срокът беше три дни. Над 90% от хората го спазиха и си предадоха листчетата. Собственикът ги прочете и после се срещнахме. Той беше потресен от това, което беше прочел. От една страна се радваше на топлите думи и на наивните очаквания, но от друга страна осъзна какви големи очаквания имат неговите служители към него и компанията му. Интересното е, че колкото по-долу в йерархията бяха служителите, толкова по-светли бяха очакванията и надеждите им. Благодарение на това, той вече знае какво очакват НЕГОВИТЕ хора. Освен неговите планове, трябва да мисли и за техните и където те се припокриват. Където има разминаване ще бъде коригирано, иначе се появява рана, която гноясва и скоро тази част от фирменото тяло ще трябва да се реже.
Споделяйте своите мисли с тези около и под вас, защото те го очакват. Не се притеснявайте, че ако плановете не се случат, така, както сте им казали, сте се провалили. Мълчанието няма да ви помогне, напротив, много от тях може да напуснат. А всичко може да се пресече в зародиш просто като споделяте своите идеи с тези около вас.