За камъчетата в обувките

Водеща снимка
Да

Колонката на Гетов

За камъчетата в обувките

Преди няколко дни един от читателите на “Колонката на Гетов” ми изпрати в месинджър снимка на късметче от кафе и текст: “Идея за колонката”. На самото листче пишеше: “Това, което те изтощава не са планините пред теб, а камъчето в обувката ти.”

Обичам късметчета от сутрешно кафе. Даже онзи ден в артистичния пловдивски квартал „Капана“ ми дадоха две. Колко му трябва на човек понякога, за да се зарадва и да запомни дадено място с хубаво?! 

Но да се върнем към мисълта от късметчето. Колко е вярно, че малките ежедневни проблеми, неразбирателствата, липсата на комуникация с околните, влияят толкова демотивиращо дори и да си обичаме работата, и да виждаме смисъл в това, което правим. 

През последните месеци в “новата реалност” направихме над десет анализа на вътрешнофирмената среда в най-различни компании - големи, средни и малки от различни индустрии и това, което ни направи впечатление е, че оценката за мотивационната степен на служителите силно се влияе от оценките им относно съществуването на ясни процедури и комуникация в компанията. 

Всъщност, това, което влияе на мотивацията на хората не е толкова заплащането, луксозната или функционална среда на работа или нейната липса, а „камъчетата в обувката“ - комуникацията между отделите, липсата на ясни и прости процедури и тяхното спазване. Това са и причините в редица случаи хората да си тръгват, макар и да казват, че е заради двеста или триста лева повече.

Колкото повече се опитвате да мотивирате служителите си като техни лидери, чертаейки им върхове за превземане и планински пътеки, по които трябва да минат заедно като се подкрепят един друг, всъщност ги демотивирате повече, защото те си мислят: "Ле-ле, колко път ни чака, а камъчетата в обувките ще ни убиват през цялото време". 

Не можем да мотивираме служителите си, без да сме изтръскали тези камъчета. Разбира се, в някои организации има и други проблемни камъчета, но и те могат да се идентифицират чрез анализ на корпоративната среда. 

В редица случаи ние толкова сме свикнали с тези проблеми, че не се сещаме дори, че можем да спрем, да свалим обувката и да изтръскаме камъчето. Мислим си, че няма смисъл, защото след стотина крачки ще влезе друго камъче. 

Ходим по-бавно, даже ни се променя походката. Когато ходим твърде дълго краката ни изтръпва и не забелязваме камъчето, но то си е там и дълбае ли дълбае, а стъпалото започва да кърви и да има рани. Затова преди да сте претръпнали, извадете камъчетата от обувките в това бурно време ще ни е трудно да ходите с тях, а понякога помислете дали сте с правилните обувки. 

Друг интересен момент е следният довод на редица ръководители: "Няма как да спрем, ние бързаме, ще загубим време", а това, че така се движат по-бавно и са започнали да куцат - няма значение! 

Затова спрете за миг, изчистете всичко и продължете с по-бърза крачка, след малко ще сте наваксали изпуснатото и даже ще сте по-напред. 

Вземете един лист хартия и си напишете кои са вашите камъчета в обувката, аз вече го направих, а за любителите на онлайн-а може и в Гугъл  форма. 

Благодаря на Васко за прекрасната идея! Ако и вие имате идеи за колонката, пишете в коментарите по-долу! 
 

Facebook коментари