fbpx Защо да дадем шанс на микробизнеса? | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Защо да дадем шанс на микробизнеса?

Водеща снимка
Да

Защо да дадем шанс на микробизнеса?

През последните две седмици пандемията поглъща отново живота ни както акулата тюлен, т.е. бързо и на големи хапки.

Днес реших да Ви споделя малко мои наблюдения относно бизнеси отворени по време на първата вълна на КОВИД. Това са бизнеси в квартала, където живея и където е офисът ми, т.е. на едни 700 м2. В този период тогава и малко и след това в квартала затвориха поне 5-6 малки бизнеса, но и се отвориха толкова. От всичките, които стартираха в рамките на следващите три месеца затвори само един, другите оживяха лятото, така смъртоносно за малкия бизнес в София.

Защо затвори този бизнес?

Ами много просто - това беше поредното магазинче, предлагащо продуктите на две микро мандри и една-две малко известни винарни, т.е. нищо, което да привлече клиентите, но най-важното - сложиха за продавачка гаджето на единия от собствениците, девойка с “джуки” и ноктопластика, която гледаше клиентите все едно са й влезли в будоара без покана.

Когато отвори един бизнес в квартала, аз се хващам на бас с един мой приятел кога ще затвори. За съжаление в повечето случаи съм прав, с максимално отклонение от един месец. И тук се оказах прав – три месеца живот.

Но има бизнеси отворили по време на пандемията, които въпреки всичко се държат и се развиват.

Един от тях е малко заведение за турска кухня, само с две-три столчета. Обектът го отвориха Тахир от Истанбул и съпругата му Айше от Якоруда, запознали се в Бодрум. Айше не знае турски, а Тахир – български. Затова си говорят на английски, но според мен основно си говорят на езика на младостта и любовта. Тахир е на 27, а Айше е по-млада от него.

Обектът е обзаведен като типичен малък обект в Турция, без излишни разкоши, повече от скромно. С меню, което е ограничено от липсата на вентилация и възможностите на кухненското оборудване. Работят само двамата, шест дени в седмицата по 10-12 часа на ден и затварят след 9 вечерта.

Но въпреки това са изключително позитивни и усмихнати, лъха ентусиазъм и желание да спечелят всеки клиент.  Ако не са маските, все едно там КОВИД няма. Храната е вкусна, типична и можеш да си поръчаш за следващия ден ястия от турската кухня, ако нещо ти се е прияло. В района има още два обекта за турска кухня и то от тежката артилерия – „Джанам“ и „Зеко“, но тези двама младежи не се притесняват от тях. Те вярват, че ще спечелят своите клиенти въпреки ограниченото меню и трудностите като си говорят с тях, питат ги какво искат да включат в менюто. Всеки път, когато пазарувам при тях си говорим, аз им давам по някой и друг съвет, какво да допълнят или променят, защото турският и българският потребител са доста различни, а и кв. Борово през последните години стана един тегав за бизнес квартал.

Но най-важното, което правя за тях е, че пазарувам храна за офиса и вкъщи. Всички съвети са ценни, но 20 лв. в тези времена понякога са по-ценни, а и когато гледаш като клиент на един бизнес можеш да дадеш по-адекватни съвети от случаите, в които просто го наблюдаваш.

Аз лично не съм голям фен на пидето и фалафела, но съм фен на доброто отношение, на това че като вляза при тях винаги ще ме почерпят чашка черен чай и ще ми се усмихнат и ще махнат всеки път, когато дори само минавам по тротоара. Затова в тези трудни времена пазарувайте от микро бизнеса на тези, които се борят за своя хляб и сирене. Не си правете сметка от един-два лева и да ходите във “великите” дискаунтъри, а дайте шанс на тези около вас.

Всеки един затворен бизнес и празно помещение, зейва като гранулом, около него става мръсно, тъмно с боклуци и опикано от кучетата. Ако искате да виждате усмихнати хора по улиците около вас, чисти витрини и светлина в тъмните вечери, пазарувайте в квартала, подкрепяйте тези, с които се разминавате всеки ден.

 

 

Facebook коментари