През последните две седмици пандемията поглъща отново живота ни както акулата тюлен, т.е. бързо и на големи хапки.
Днес реших да Ви споделя малко мои наблюдения относно бизнеси отворени по време на първата вълна на КОВИД. Това са бизнеси в квартала, където живея и където е офисът ми, т.е. на едни 700 м2. В този период тогава и малко и след това в квартала затвориха поне 5-6 малки бизнеса, но и се отвориха толкова. От всичките, които стартираха в рамките на следващите три месеца затвори само един, другите оживяха лятото, така смъртоносно за малкия бизнес в София.
Защо затвори този бизнес?
Ами много просто - това беше поредното магазинче, предлагащо продуктите на две микро мандри и една-две малко известни винарни, т.е. нищо, което да привлече клиентите, но най-важното - сложиха за продавачка гаджето на единия от собствениците, девойка с “джуки” и ноктопластика, която гледаше клиентите все едно са й влезли в будоара без покана.
Когато отвори един бизнес в квартала, аз се хващам на бас с един мой приятел кога ще затвори. За съжаление в повечето случаи съм прав, с максимално отклонение от един месец. И тук се оказах прав – три месеца живот.
Но има бизнеси отворили по време на пандемията, които въпреки всичко се държат и се развиват.
Един от тях е малко заведение за турска кухня, само с две-три столчета. Обектът го отвориха Тахир от Истанбул и съпругата му Айше от Якоруда, запознали се в Бодрум. Айше не знае турски, а Тахир – български. Затова си говорят на английски, но според мен основно си говорят на езика на младостта и любовта. Тахир е на 27, а Айше е по-млада от него.
Обектът е обзаведен като типичен малък обект в Турция, без излишни разкоши, повече от скромно. С меню, което е ограничено от липсата на вентилация и възможностите на кухненското оборудване. Работят само двамата, шест дени в седмицата по 10-12 часа на ден и затварят след 9 вечерта.
Но въпреки това са изключително позитивни и усмихнати, лъха ентусиазъм и желание да спечелят всеки клиент. Ако не са маските, все едно там КОВИД няма. Храната е вкусна, типична и можеш да си поръчаш за следващия ден ястия от турската кухня, ако нещо ти се е прияло. В района има още два обекта за турска кухня и то от тежката артилерия – „Джанам“ и „Зеко“, но тези двама младежи не се притесняват от тях. Те вярват, че ще спечелят своите клиенти въпреки ограниченото меню и трудностите като си говорят с тях, питат ги какво искат да включат в менюто. Всеки път, когато пазарувам при тях си говорим, аз им давам по някой и друг съвет, какво да допълнят или променят, защото турският и българският потребител са доста различни, а и кв. Борово през последните години стана един тегав за бизнес квартал.
Но най-важното, което правя за тях е, че пазарувам храна за офиса и вкъщи. Всички съвети са ценни, но 20 лв. в тези времена понякога са по-ценни, а и когато гледаш като клиент на един бизнес можеш да дадеш по-адекватни съвети от случаите, в които просто го наблюдаваш.
Аз лично не съм голям фен на пидето и фалафела, но съм фен на доброто отношение, на това че като вляза при тях винаги ще ме почерпят чашка черен чай и ще ми се усмихнат и ще махнат всеки път, когато дори само минавам по тротоара. Затова в тези трудни времена пазарувайте от микро бизнеса на тези, които се борят за своя хляб и сирене. Не си правете сметка от един-два лева и да ходите във “великите” дискаунтъри, а дайте шанс на тези около вас.
Всеки един затворен бизнес и празно помещение, зейва като гранулом, около него става мръсно, тъмно с боклуци и опикано от кучетата. Ако искате да виждате усмихнати хора по улиците около вас, чисти витрини и светлина в тъмните вечери, пазарувайте в квартала, подкрепяйте тези, с които се разминавате всеки ден.
