fbpx Колко е пътят до надмеността и разкоша? | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Колко е пътят до надмеността и разкоша?

Водеща снимка
Да

Колко е пътят до надмеността и разкоша?

Преди години, когато бях мениджър в различни компании, бях твърдо убеден, че четеното на всякаква друга литература, освен бизнес, е загуба на време. Благодаря много на моя приятел Краси Лозанов, че постепенно промени това мое схващане. В момента чета всякакви книги от “Тъмни алеи” на Бунин до биографията на Агаси, а едновременно с тях и една книга за изграждане на корпоративна култура. На пръв поглед турлю гювеч, но всъщност човек трябва да гледа на света през различни прозорци и ако тези прозорци са на различна височина, още по-добре. Но дори да са в една и съща посока, прозорците от различни етажи ни дават коренно различна гледка. 

Преди месец завърших една изключително интересна книга, поне за мен. Аз съм израснал в Монголия и историята на създаването и разпада на империята на Чингизидите предизвиква в мен неподправен интерес и емоция. Смята се, че от тази империя нищо не е останало - нито като сгради, нито като писмени документи, но не е точно така, защото съществуват свитъците от тайната история на монголите и редица други документи, написани на местните езици на завзетите територии. Описанията, които са достигнали до нас всъщност са 99% от враговете на империята, като част от тях са написани столетия по-късно и само 1% са от времето на събитията и от очевидци. От тази книга ми остана една интересна мисъл приписвана на Чингиз хан - дали е негова или не, няма значение, но пък е много вярна:

“Цивилизациите падаха пред мен не защото аз имам изключителни качества, а заради тяхната надменност и разкош.”

Колко е вярно и в момента! Не само от гледна точка на историята, но и от гледна точка на предприемачеството. Надмеността е качеството, което е най-пагубно в бизнеса. Да се отнасяме към доставчиците си с пренебрежение, е класика в жанра, но то постепенно се предава във въздуха на нашите офиси и към отдел продажби. В един момент и те започват да се отнасят към клиентите по същия надменен начин, изразяващ се във вярванията: клиентите нищо не разбират, клиентите са мудни, клиентите не искат да опитат нищо ново, абе клиентите са тъпи! 

Поне веднъж на месец ми се случва в различни компании да чувам тези съждения, независимо дали толкова открито или завоалирани в по-изискани формулировки. В дълбочина обаче се крие една надменност към останалите - „Ние сме ехе-е, а те са много по-назад“. И ако това не е надменност здраве му кажи. 

Почти всяка голяма компания в стремежа си да се създаде вътрешно усещане за значимост се култивира надменността към останалите във веригата на добавена стойност. Например собствениците на марката и производители се отнасят в 90% от случаите с искрено пренебрежение към своите дистрибутори. Същите тези дистрибутори се отнасят със същото пренебрежение към малките магазини и заведения, а те от своя страна биха убили на място поне половината от своите клиенти. 

Това е истината, червената нишка на надменността и пренебрежението се е търкулнала навсякъде. Но ако при Тезей тя го отвежда обратно към изхода на лабиринта, то тази червена нишка ни води обикновено направо към конкуренцията под формата на Минотавъра, който ще ни разкъса. 

Другият интересен моментът е разкошът, засищането на всички по веригата. 

Когато работите дадена работа заради това да постигнете даден разкош за себе си, за екипа си, е неизбежно. Колкото повече достигате тези цели, толкова повече да заприличвате на римски патриций и по-малко на хунски воин. Неведнъж и дваж съм чувал репликата: „Е, за какво сега да се напъваме за 5000 евро, не си струва усилията“. В такъв момент си казвам – „Тук разкошът е надделял!“. „
Надвиването над масрафа в голяма част от случаите е ръчната спирачка в редица компании. Не казвам във всички, но в повечето случаи е така. Ако при вас случаят не е такъв, то се огледайте наоколо и ще забележите колко много са тези собственици и мениджъри, на които вече не им се занимава, защото са си надвили над масрафа. 

Когато победата не е свързана единствено с плячката и трупането на разкош, а има и други ценности, тогава имаме шанс да спечелим още много битки, след като сме стигнали до желаното ниво на охолство. За всеки, разбира се, е различно и даже за самите нас се променя бързо поради вродената ни алчност.

Самата империя на Чингиз хан и неговите наследници е изчезнала, не защото е била превзета от друга войнствена империя, а всъщност се е претопила в културата на разкош и надменност на превзетите страни. 

Постепенно неговите наследници са престанали да живеят по строгия и аскетичен закон на степта и Вечното синьо небе, а са приели изтънчените коприни на Китай, богатите гощавки на Хорезъмските шахове и културата на персийците. Загубили са своята идентичност, разкошът ги е претопил и даже са се срамували от къде са тръгнали техните династии. Това е причината да няма на пръв поглед нищо останало написано и съхранено от тази най-обширна сухопътна империя в човешката история. 

Внимавайте да не тръгнете по този път, независимо дали сте компания от 5 или 500 човека. Много е лесно да станем надменни и разкошът да ни направи незаинтересовани към нови победи.