София се радва на период на бърз икономически растеж в годините преди пандемията, сочи анализ на ИПИ, публикуван от Столичната агенция за приватизация и инвестиции. Широката периферия на столицата отчита индустриален подем със значимо въздействие върху развитието на целия регион. През 2019 г. БВП на столицата надхвърля 51 млрд. лв. и вече представлява близо 43% от националната икономика, а номиналният ръст на БВП надвишава 15% и задминава средния за страната. Развитието на дигиталния сектор в столицата, както и притокът на младо и активно население, играят ключова роля в икономическия растеж, а доминиращата позиция на столицата в сектора на услугите е значително конкурентно предимство на града.
Търговията заема най-големия дял в добавена стойност на нефинансовите предприятия в София, но през 2020 г. секторът на информационните и комуникационните технологии отбелязва силен ръст, предвещаващ превръщането му в най-значимия отрасъл с тенденция да изпревари търговията. Подем се наблюдава и в строителството, но професионалните дейности, промишлеността и транспортът отбелязват спад.
Произведената продукция на нефинансовите предприятия в София е повлияна пряко от пандемията и отчита спад, въпреки че на фона на общата картина за страната столицата преминава много по-успешно през кризата. Водещите сектори компенсират негативния ефект от коронакризата и подчертават специфичността на столичната икономика. Търговията, строителството и IT секторът успяват да избегнат рецесията и запазват позицията си на най-слабо засегнатите отрасли от пандемията. За разлика от тях, предприятията в културата, спорта, развлеченията, хотелите и ресторантите отчитат сериозно свиване. Неблагоприятна корекция отчитат и дейностите свързани с професионалните услуги, преработващата промишленост и транспорта.
IT секторът бележи много добро развитие, подкрепен от необходимостта от работа от разстояние, завишеното търсене на услугите и напредваща дигитализация. Търговията в София бележи лек спад и макар хранителни стоки и онлайн покупките да отбелязват добър ръст, продажбите на нехранителни стоки понасят по-сериозен спад. Нарастването на поръчките по интернет предричат сериозно предимство на онлайн търговията спрямо класическата търговия, а разширените пазарни дялове вероятно ще се запазят и след пандемията и ограниченията пред традиционната търговия..
Недостигът на офис площи, комбиниран с повишеното търсене на нови жилища и растежът на заплатите, е силен стимул за строителството в София, превръщайки го в отрасъла с най-бърз ръст на произведената продукция.. През 2021 г. строителството продължава положителния си тренд, макар възможностите за дистанционна работа да стават все по-популярни. Преработващата промишленост в София се свива с 7% спрямо 2019 г. поради предизвикателствата пред логистиката и свитото търсене, но въпреки негативния ефект от пандемията, промишлеността очаква възстановяване. Най-тежките удари от пандемията понасят секторите, засегнати най-пряко от ограничителни мерки. Транспортът понася по-сериозни щети от кризата като отчита 12% спад на произведената продукция.
Малко над половината от общо привлечените до края на 2020 г. преки чуждестранни инвестиции от 26 млрд евро за страната са концентрирани в столицата, превръщайки ги в ключов фактор за икономически растеж.
Столицата отбелязва повишение на броя на безработните през 2020 г. поради кризата и отчита двойно увеличение спрямо предишната година, но ситуацията в 2021 г. се нормализира, благодарение на сравнително гъвкавия пазар на труда. Преходът между две работни места за безработните в София е кратък, което намалява риска от загуба на навици и умения. Коефициентът на заетост на работоспособното население достига почти 75% през 2020 г., на фона на 68% средно за страната. Най-много нови работни места за годината добавя дигиталният сектор.
София е областта с най-нисък дял на бедните в страната. Делът на населението под линията на бедност в областта е 10% и към момента не съществуват причини да се очаква повишаването му.
Въпреки свиването на някои сектори, столицата се възстановява сравнително добре след пандемията. Дори по време на кризата София успява да запази своите конкурентки предимства. Ефектът на пандемията върху демографската картина на столицата се очаква да бъде еднократен, и едва ли ще обърне миграционните тенденции.
