Създал съм си навик, когато някоя снимка или пост ме разсмее със сълзи, да си го запазвам в една папка на лаптопа и когато нещо ми е мръчкаво по една или друга причина, отварям тази папка със смях и започвам да си я разглеждам. Беше ми такъв мръчкав ден, започнах да си разглеждам папката и една историйка много ме разсмя, но и ме накара да се замисля.
Човек вървял през пустинята без капка вода. Накрая видял един оазис, с лежащ змей до водата. Човекът събрал последни сили и започнал да се бие със змея. По едно време змеят го попитал: - Що ме нападна, бе? - Да пия вода – отвърнал човекът. - Ами пий бе, що се биеш?!
Замислете се колко често се юрваме да се бием, без дори да сме опитали нещо друго.
Биенето, без даже да се опитаме да се случат нещата по мирен начин, ни е коронна тактика в България. А дори още по-често смятаме, че другият иска да се бие с нас, без дори да го попитаме дали иска или не съвсем. Например, отиваме на преговори с нагласата, че ще ни извиват ръцете и тогава наистина това правят. Започваме с отстъпки там, където искат нещо съвсем друго. Смятаме, че всеки иска по-високи заплати като в редица случаи проблемите са съвсем други. Започваме битки, които са излишни, че даже се гордеем и с това, че сме победили.
Колкото по-дълго време се занимавам с консултиране, толкова по се убеждавам, че нагласата за битки с конкуренцията и войни с този или онзи играч на пазара, ни фокусират в погрешната посока.
Основният враг на компаниите са самите те
Лимитиращите фактори за тяхното развитие не са другите фирми на пазара, а в голяма част от случаите техните вярвания, корпоративен фолклор и вярванията на техните служители. Най-често срещаната реплика “Това няма как да стане!” има по-силна разрушителна сила върху бъдещото на компанията от всеки един силен конкурент.
Понякога дори собствениците са тези, които се явяват най-големият враг на собствения си бизнес - я с източване на компанията с идеята да се финансират други проекти, я с назначаване на някой роднина и т.н.
Когато се фокусираме върху конкуренцията, ние пропускаме възможността да проведем битката със самите себе си и да я спечелим, а всъщност печелейки нея, ние печелим и битката с всички конкуренти.
