От няколко седмици съм член на бизнес клуб, в който членуват представители на различни професии и съсловия. Членове различни дал Господ - държавни служители, мениджъри, чорбаджии от среден калибър и един консултант като мен. Общуваме си като гладни котараци, наблюдаваме се и си мерим дължината на… козината.
Той, другият, е завършил в чужбина, владее куп западни езици и изглежда като застаряващ актьор от турски сериал, но в положителна роля. А аз съм смесица между злодея злодеест и готвача от кьошка, благодарение на фигурата си… Демек нямаме нищо общо, но си се мразим професионално, без дори хал-хабер да имаме точно с какво се занимаваме.
Така е при консултантите, колкото и да си задръстен от работа, все си гладен за още поне един голям, мазен клиент. Консултантът е като пиранята - винаги можа да погълне някоя голяма риба, ако не може цялата, то поне ще я наръфа, така че за други да няма.
Всеки има място за още, всеки е алчен за още, защото не знаем утре дали няма да е гладория. Друг интересен момент в нашата сфера е, че почти никога не се работи в екип с други консултанти, сакън да не ни откраднат клиента. Докато пиша тези редове си мисля, че освен за нашия бизнес, това е така и за голяма част от БГ икономиката.
Не си партнираме, всеки сам се бори, ще се задави, но няма да даде парче от мръвката на друг. Страх ни е от всеки и от всичко. Тази гадна бизнес среда ни е превърнал в нов вид бизнес орки. Всеки е сам за себе си, не сме в стадо, но и не сме и в глутница, всеки сам ходи из пустошта. На пръв поглед ще кажете – „Не си прав! Колко фирми си партнират в различните браншове!“. Да, така е сразихте ме, но това се случва само до момента на взаимна изгода и паритет, а след това се започват битките в клетката, обявена от председателя Макмеън в WWE - прошка никаква и за никого!
Няма да стигнем далеч всеки сам, докато не го осъзнаем и не престанем да се гледаме като гладни котараци, независимо че никой от нас не е гладен. Трябва да се научим да жертваме малко свое за голямото общо благо. На това трябва да се научим!
