fbpx Март 2022 г. е бил най-студеният март за последните 26 години | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Март 2022 г. е бил най-студеният март за последните 26 години

Водеща снимка
Да

Март 2022 г. е бил най-студеният март за последните 26 години

Изминалата 2022 г. е поредната със средни температури над нормата в България. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, изминалата 2022 г. е била с най-голяма положителна аномалия в северните части на Северна България, докато над крайните южни райони от страната отклонението от нормата е по-малко, но отново в положителна посока. Най-близко до нормите са били средните температури в средните и високите части на планините.

От началото на новия век всички години са с положителна аномалия спрямо средните температури за периода 1961 – 1990 г. Само през 2005 г. е отчетена незначителна отрицателна аномалия. Най-топлата година в нашата страна до момента е била 2019 г., следвана от миналата 2020 г. На този фон изминалата 2022 г. се бори за третата позиция в тази класация и има голям шанс да победи 2007 и 2015 г., но това официално ще стане ясно след обработката на по-голям масив от данни.

Трендът на повишение на средните температури в нашата страна от началото на века е с около 0.5 °C  на десетилетие. 

Изминалата 2022 г. в нашата страна е била с топли месеци януари и февруари, които допринесоха за поредната топла зима, каквото беше зимата на 2021/22 г. През март месец обаче средните температури в страната бяха под нормата, особено в планините, където имаше места с близо 5 °C по-студено от средните температури и то за по-студения климатологичен период 1961 – 1990 г.

Март 2022 г. беше най-студеният март за последните 26 години – от март 1996 г.

Април и май бяха с температури около нормата и по този начин пролетта на изминалата година беше сезонът със средни температури около и под нормата. Лятото беше наднормено, но със сравнително малка положителна аномалия, сравнена с повечето лета от новия век. Нещо повече – в средата на юли имахме студен период, през който бяха поставени няколко студени рекорда и през който в София за първи път бяха регистрирани три поредни дни с минимална температура под 10 °C през юли, като в един от тези дни температурата се понижи до 6 °C, а в някои затворени котловини и високи полета се доближи до нулата.

През септември за голяма част от страната средните температури също бяха под нормата, но от октомври до края на годината се редуваха месеци с много големи положителни аномалии. Само ще припомним, че през ноември в страната отново бяха измерени стойности над 30 °C, което се случва за втора поредна година. 

В глобален план изминалата 2022 г. не беше от рекордно топлите години, но отново е близо до върховете на тази класация.

Една от причините за по-малката положителна аномалия в сравнение с призьорите е вихрещата се за трета година Ла Ниня, както и последиците от изригването на вулкана около Тонга в началото на 2022 г. До този извод достигат и в Британската метео служба, откъдето заявиха, че през последните три години глобалната температура е повлияна от ефекта на продължителната Ла Ниня, която има временен охлаждащ ефект върху средната глобална температура. Очакванията на числените модели са за връщане към относително по-топли условия в някои части на тропическия Тихи океан и съответно засилване на Ел Ниньо. 

Вероятно тази промяна ще доведе до това, че глобалната температура през 2023 г. ще бъде по-висока от тази на изминалата 2022 г.

Според проф. д-р Адам Скайф, ръководител на отдела за дългосрочни прогнози в Метеорологичната служба на Великобритания, 2023 г. може и да не бъде рекордно топла, но нарастването на глобалните емисии на парникови газове продължава с бързи темпове и вероятно следващата година ще бъде още една забележително топла година. Поредната среща на COP 27 на експерти и политици, свързана с промените в климата, беше посветена именно за справяне с последиците от глобалното затопляне и на решенията, които могат да бъдат предприети.

Повече информации на www.climateka.bg