В областта на безопасност на хранителните стоки в европейското законодателство съществуват два вида директиви. Едните са тези с т. нар. хоризонтален характер и определят изискванията към всички храни. Тук се включват тези от тях, които са свързани със съдържанието на замърсители в храните, с изискванията към технологичните добавки, които се влагат в храните, с материалите и предметите, предназначени за контакт с храни. Тези директиви определят и изискванията, свързани с производството на храни, към етикетирането, представянето и рекламата им. С хоризонтален характер са и европейските документи, определящи изисквания към някои храни със специфично и специално предназначение, като храни за намаляване на телесно тегло, детски, диетични храни и др. Другата група директиви са т. нар. вертикални директиви. Те регламентират изискванията към конкретни видове храни - пчелен мед, млечни белтъци, кафе, захар и др.
Следвайки тази логика на законодателството на ЕС, с оглед присъединяването на страната към Съюза, през 1999 г. парламентът прие Закон за храните. Това е нормативният акт, който определя рамката и основните положения, свързани с изискванията за безопасност на храните. Законът създава правна основа и за подзаконови нормативни актове като наредбите. С наредбите по Закона за храните в националното законодателство са въведени конкретните директиви на ЕС.
Законът и наредбите по прилагането му определят правата, отговорностите и задълженията на производители и търговци на храни Съгласно европейското законодателство основната отговорност за производството на безопасна храна се носи от производителя, а търговецът е длъжен да я предлага в същото добро състояние при условия и срокове, определени от производителя. За да изпълнят ангажиментите по безопасност на храните, предприемачите трябва да се запознаят с действащото в страната законодателство в тази област. Всички европейски изисквания по отношение безопасността на хранителните стоки са поместени в наредбите приети по Закона за храните. За да могат свободно да продават продуктите си на европейския пазар, производителите и търговците на храни трябва да отговарят на изискванията, посочени в наредбите на Закона за храните. Изискванията по отношение на устройството, обзавеждането, хигиената и поддържането на обект, в който се произвеждат или търгуват храни могат да се намерят в "Наредба № 7 за хигиенните изисквания към предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, и към условията за производство и търговия с качествени и безопасни храни" (ДВ, бр. 40/2002 г.). За да бъдат постигнати изискванията на тази наредба, | производителите следва да разработят правила за добра хигиенна практика специфични за съответното производство. При изготвянето им те могат да ползват разработените и утвърдени от Национален съвет по безопасност на храните браншови ръководства за добра хигиенна практика. Организацията, която има за задача да разпространява тези ръководства и да информира производителите на храни по отношение на техните задължения, е Националната междупрофесионална организация на производителите на храни. Това е Българската асоциация по хранителна и питейна индустрия. Тя е създадена със Закона за храните и обединява браншовите организации в този сектор - производители на безалкохолни напитки, месо-преработватели, млекопреработватели, хлебопроизводители и др.
Въвеждането на НАССР в българските предприятия е задължително До края на 2005 г. големите фирми в месопреработването трябва да прилагат принципите на системата. Срокът за останалите предприятия е 31 декември 2006 г. Въвеждането на този подход във фирмите изисква всеки производител да направи собствен НАССР план, който да е съобразен със спецификата на неговото производство. За да се изготви този план, сдруженията на производителите на храни вече организират курсове, като използват консултанти от Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив, както и други обучени лица. Националната междупрофесионална организация на производителите на храни е тази, която може да съдейства на предприемачите с информация, свързана с НАССР и необходимия план за въвеждането й. Инвестицията при този нов подход зависи от големината на предприятието и от вече изградената технологична система на производство. За да бъде успешна прилаганата НАССР, е необходимо да се използват безопасни суровини за произвежданите храни. Затова производителите на храни трябва да бъдат внимателни при избора на доставчик на суровини и да изискват от него също да има внедрена такава система. В законодателството в областта на храните предстоят още промени До края на 2005 г. България е поела ангажимент пред ЕС да хармонизира изцяло законодателството с това на Съюза. Планирано е да се извърши изменение и допълнение на Закона за храните и в някои от наредбите по закона. През 2004 г. общността прие два нови и основни регламента. Единият е регламент 882 и се отнася до държавния контрол за осигуряване законовите изисквания към храните и фуражите. Другият - регламент 852, определя изискванията към хигиена на храните. Предвижда се тези регламенти да бъдат включени в закона и в Наредба № 7 за изискванията към предприятията, които произвеждат и търгуват с храни. Целта е производителите да могат да се подготвят и към момента на присъединяване да отговарят на европейските норми. В рамките на тази година ще има промени и в наредбата за общо етикетиране на храните, в наредбата за представяне на хранителна информация при етикетиране на храните и др. Предприемачите могат да намерят информация за изискванията към храните и към условията за производство на качествени и безопасни храни (хармонизирани и европейските изискванията) в Министерство на здравеопазването и неговите регионални структури - РИОКОЗ, както и в Министерство на земеделието и горите, Националната ветеринарно-медицинска служба и поделенията .
Наредбите по Закона за храните могат да бъдат намерени в Държавен вестник (ДВ), брой 90/15.10.1999 г. Изменението и допълнението е в ДВ, брой 102/21.11.2003 г.
