Вчера се видяхме с близък мой приятел, доскоро топ мениджър в българския клон на международна корпорация. Докато си говорехме на бутилка вино, преминала неусетно към втора, той започна да разказва за вече бившата си работа в по-друга стилистика от преди. Между многото емоция имаше и ценни, поне за мен, прозрения на един мениджър, управлявал не малък екип и бюджет от няколко милиона. Една реплика обаче ми направи най-силно впечатление:
“Давам 5-6 задачи в понеделник на оперативка и до сряда са ми идват не с отговори, а 10-15 задачи по същите казуси.” Тази реплика, от която ви спестих цветущите изрази, показващи силната му емоция, ме наведе на следния въпрос:
Доколко мениджъра или собственика в един момент става заложник и изпълнител на задачи, които му се поставят от подчинените? Доколко това е нова форма на мазохизъм и привидно контролиране на всичко?
През последните години това, което срещам много често, е различният подход на служителите и мениджмънта в редица малки и средни екипи при решаване на задачи.
Реално служителите идват при шефовете си с проблеми, а не с решения!
Това се наблюдава най-вече, когато има липса на доверие от страна на мениджмънта от една страна и от друга страна. Тази пасивност аз съм нарекъл “Каквото каже шефа – това правим!”.
Някои от ръководителите са ОК с това, защото смятат, че така се правят по-малко грешки, а и се чувстват много комфортно да се врат във всеки детайл. Но това е възможно до един момент, както от гледна точка на време, така и от гледна точка на размер на организацията.
Така че, ако ръководителя не се отърси от модела, да приема задачи от служителите си (защото те не са толкова добри колкото него в изпълнението им) и ако не спре да приема задачи, а да изисква решения, този омагьосан кръг няма да бъде разкъсан.
Изисквайте решения и предложения от своите подчинени, давайте им правомощия и ги разширявайте постепенно, научете се да не знаете всичко, което се случва в компанията. Това са основните тактики да се разшири компанията и Вие да оцелеете, както като ръководител, така и като личност, без да получите един ден инфаркт или инсулт.
НАУЧЕТЕ СЕ ДА ЗАДАВАТЕ ВЪПРОСА: Ти какво предлагаш? Задавайте го при всеки проблем.
Преди няколко дни един собственик на голяма дистрибуторска компания ми разказа един виц, който в редица случаи е брутална истина:
Слушател пита радио Ереван:
- Колко човека трябва да назначи собственикът на фирмата.
Отговор на радио Ереван:
- На колкото може да свърши работата.
За да не важи и за вас този виц, разпределяйте задачи и изисквайте решения, дайте шанс на тези под вас да се развиват като грешат в рамките на разумното.
