През последние години рядко посещавам търговски центрове, 6-те години в Levi’s ми предозираха изживяването Мall. В последния месец ми се наложи три пъти да вляза в един от моловете, опитвайки се да изгледам Опенхаймер. Два пъти без успех - нямаше билети, та гледах и Индиана Джоунс, и Барби. Естествено, вървейки към киното „блея“ по витрините на магазините.
През лятото обичам да нося ленени костюми и докато зяпах разни витрини, един такъв костюм ми привлече вниманието. Марката е турска с италианско име - Кардучи. Влязох в магазина, продавачката на теория опитна, минала 50-те, ме изгледа с нескрит скептицизъм. Дори не стана от стола в касова зона, т.е. остана си ЗАД щанда. Понеже бях с тениска и къси панталони, явно реши, че аз няма какво да си купя от тях, макар че в гардероба си имам 7 костюма (броих ги като се прибрах) и още толкова сака и панталони за комбинация. Както и да е, преглътнах го. Костюмът, който ме впечатли на витрината, беше достатъчно хубав, за да надмогна нейното пренебрежение. Попитах кой размер е максималният в линията на този костюм и отговора беше - 58! Подскочих от радост! Дайте да го пробвам! Не гледах цената, важното е, че имаше големи размери!
През последните две седмици бях на диета и отново влязох в ризи 44-ти размер, т.е. костюм размер 54 може да ми стане, поне в момента. Но все пак, за да не съм толкова позитивен, ѝ казах да даде 56-ти. Жената зад щанда ми отговори троснато – „ама, чакайте да видя какво имаме като размери“.
Е, защо ми казваш, че имаш до 58-ми като може и да нямаш? Влезе в склада и ми извади 58-ми, 56-ти нямало. Очаквах да ми стои свободно и каква беше изненадата, когато се оказа, че даже не мога да го закопчая, а и на раменете ми стоеше тясно. Аз все пак реших да попитам да не би да е станала някаква грешка, може би това не е 58-ми. Антипроданачката - наричам я така, защото НИЩО в нейното поведение и начин на комуникация не ме караше да купя, даже напротив, ми заяви гордо – „Ми те са слим фит!“. И почти всичко ни е слим. Демек, „я си ходи и не ме занимавай с глупости!“.
Много ми стана криво, не стига, че ме заклеймиха за дебел, въпреки диетата, т.к. даже 58-ми размер не ми става, ами и нищо друго не е за мен.
Това се наблюдава във много “молски” колекции - слим фит, до слим фита, майнольо! Тръгнах по коридорите и се зачудих за кой са предназначени на българския пазар тези костюми с цена от порядъка 400-500 лв. и кройка за доста слабо тяло, без шкембе, но и без мускули, т.к в раменете също не са кой знае колко широки. Те нито са за хора като мен, нито за тези, които тренират и са на принципа „без химия няма физика“.
Първо - българската младеж си купува един костюм за абитурентската и максимум втори за сватбата. Костюмите, ако някой ги носи, то това са хора над 35-40, адвокати, работещи в определени индустрии, финансисти. Компаниите в България се отказаха да карат служителите си да ходят с бизнес облекло. „То няма хора така или иначе, а ако ги накараме и да ходят с костюми, всички ще напуснат“ - цитат от разговор преди половин година със собственик на фирма от финансовия сектор.
Колкото и да се стремим да не сме кръстоска между слабичък морж и тюлен в разцвета на силите си, определено слим фит сако ни седи далеч не добре и ние се чустваме отвратително!
Второ - когато на един човек му дадеш сако 54 или даже 52, пък той носи 56, няма такъв кеф - ето и номерацията казва, че си по слаб! Как да не си купи човек нещо един два размера по-малки от целия гардероб, което при това му става?!
Едно от най-силните оръжия за продавачите в този сектор, е огледало, което те удължава. Това е неоспорим факт, такива някои дами си поръчват и за дома си, за да им е добре като се гледат. Така че, когато размерите са уголемени, всички се чувстват по добре.
Трето - освен, че няма да си купиш костюма 58-ми размер, защото просто не ти става, тази марка я заплюваш за вечни времена и ги подминаваш. „Гадовете“ шият дрехи за извънземни, нали ги знаете как ги рисуват по картинките с големи глави и с рахитични тела?
За пръв и последен път влязох в магазин на тази марка! Тъпотията да се шие предимно слим фит е безумие, поне за БГ пазара! Навремето в Levi’s най-много продавахме големи размери, защото хората с голям размер талия в БГ имат пари и нямат много опции от къде да пазаруват дънки. Мислете си каквото искате за все по- здравословния начин на живот, но в София има две места, където можеш да закусиш нещо друго освен баничка или кроасан. Е, има и другата крайност - смутита и тем подобни, но те не са за мен. Болшинството са такива като мен, които все още на обяд ядем пържени кюфтета с лук, но пък и искаме да носим ленени костюми.
Само да добавя, че това със слим фита при мен важи и за дамските обувки над 40 номер, макар че поколението Z, масово момичетата носят 39-40 и нагоре. Тези номера почти никога ги няма, по- малките са изчерпани, а по-големите въобще не се предлагат.
P.S. А, и още нещо - през следващия час в мола броих хората по слаби от мен и тези с моите форми и т.н. Съотношението беше 28% за по слабите - 72% за нас!
P.P.S. Слабите нямат нужда да си купуват дрехи, за да се чустват добре, а и те могат да се купят всеки “парцал” и той ще им стои добре. Слабите хора имат много по-голям избор от нас, по-малко слабите.
Бонус за занимаващите с продажби
Ако аз бях продавач консултант в дадената ситуация:
- Здравейте, много се радвам, че обърнахте внимание на този разкошен костюм!
- Сега ще проверя дали имаме подходящ за юнак размер!
- Колко жалко, че нямаме Вашият размер, ще информирам ръководството за ситуацията, да обърнат внимание при следващите колекции!
- Вие наш клиент ли сте? Не сте! За в бъдеще ще се радвам да надниквате при нас всеки път, когато сте в Мола, а защо пък не да дойдете специално заради нас?
- Хубав ден и се надявам скоро пак да се видим!
