Миналата седмица имах задачи в един от заводите на клиентите – компанията е лидер в мебелната индустрия, за пример в редица отношения. Фактът, че имам написани две колонки, вдъхновени от собственика и корпоративната култура на тази компания, е достатъчен сам по себе се, а и колонките са писани в период, когато не сме работили с тях, започнахме повече от година след това.
Та, карам си по пътя за Варна и след като видях табела 6 км. до Макариополско, където е завод 2 на компанията, завих и не след дълго в попаднах в центъра на село Алваново. Центърът с площада е компресирана история на цялата ни държава в последните 200 години. Чешма в памет на местни жители изградена 1860 г., църква изградена през 1896 г. изключително впечатляваща, но заключена и единственото нещо, което стои пред входа, е поставка за ковчег. След чешмата и черквата, малко над тях, стои величествено паметник на двама партизани, убити през 1944г. Под героичните им бюстове са изписани имената, датите и комунистическите им псевдоними. Поглеждаш ги и ти става някак смешна борбата за събаряне на паметниците в София и Пловдив.
Продължавайки на изток по площада, като контрапункт на всичко останало, се извисява цех за био мед, с два билборда на фасадата. Това, което ме привлече е мед с трюфели и още два с други добавки. В последно време в нашата родина трюфела стана изключително популярен, особено в Делиормана, където е основният добив - какво ли не може да купите с трюфели? Кренвирши, лютеница, та днес видях и мед. Общо взето бабите ни все трюфели са яли. Реших да си купя няколко бурканчета и нахълтвам като български войник от пластиката на И. Лазаров „На нож“, но за разлика от победния марш на българските войници, моята атака беше отхвърлена от счетоводителката на компанията с довода – „няма как да Ви продадем, защото нямаме нито касов апарат, нито пос терминал“ Намекнаха ми „не те знаем дали не си някакъв данъчен“, тип гад незнайна и въпреки предоставяне на визитка и книга като доказателство, че не съм от дадените служби на държавата, мед не купих. Обясниха ми, че в София ги има по магазините, а ако съм толкова на зор - имат и онлайн магазин.
Фирменият магазин в Търговище е затворен преди време, а също така ги няма и в локалната верига, демек - живи здрави търсете си ги в София. Тръгнах си нещастен и посърнал без мед, независимо, че обяснявах, че покупката от онлайн магазин е кастрирана работа от емоция, да не говорим да купя някой от най-популярните продукти на компанията в някоя търговска верига.
Да, разбирам, че такива като мен, които искат да купят от предприятието в селото са двама-трима на година, но ако днес си купех продуктите, щяха да получат от мен максимум подкрепа в социалните мрежи и от мен щяха да разберат няколко стотин човека, за тяхното съществуване, щях да се хваля през следващите няколко седмици в офиса на всички какво съм си купил и как съм го взел от фабриката, но уви това не се случи.
Всеки път, когато обикалям из страната се натъквам на прекрасни малки предприятия с качествена продукция, която не достига до нас, потребителите, по простата причина, че дистрибуцията им е крайно ограничена, а в редица случаи работят само онлайн. Веригите продават само това, което им е изгодно, повечето дистрибутори са вече на същия принцип, нищо не ги вълнува, освен процента който им остава, поради тази причина в 90% от магазинната мрежа, а и в заведенията, има едно и също.
Пазаруването онлайн е някакъв вариант за този тип производители, но там липсва емоция, а без нея нито един пазар не е истински. Едва ли ще се похвалиш купих си мед с люта чушка или трюфели от онлайн-магазин - няма случка, няма събитие.
Когато има продукт, който е рядкост или направо уникален (казвам уникален, макар че тази дума стана заместител на поне 20 други думи в последно време в българския език и се използва за какво ли не), помислете как да създадете емоция на потребителите откриватели, такива като мен. Дайте причина да говорят за вас, да се похвалят, че са ви открили, управлявайте маркетинга от уста на уста, използвайте го максимално.
Заредете потребителите-откриватели с информация за вашите продукти и компания да им е лесно да споделят това, което вие искате, а не това което те преценят, защото то не винаги е вярно или полезно за вашата компания. Помагайте им, използвайте ги на максимум, защото този шанс каца рядко.
