Навярно помните героя с раздвоение на личността във великата трилогия “Властелина на пръстените”, който пазеше пръстена – “my precious” и се беше превърнал в бледо подобие на човек, в стремежа си да го запази максимално дълго.
През тази седмица ми се случи да се срещна с още двама болни от синдрома “My precious”. Във времена на несигурност като настоящите, симптомите се усилват и болестта се разраства.
Какво представлява това заболяване?
То е характерно за бивши служители на големи компании, израснали в йерархията там, изживели успехи, тук-там дори някои любови, научили много. В един момент покрай преструктуриране, поглъщане или други корпоративни урагани, тези хора изпадат зад борда. Само че, ментално си остават на него още дълги години, понякога над 10 и дори 20 години.
Те продължават да мерят всичко с аршина на голямата компания, започват да разказват спомените от това време в една неопределена форма, все едно са се случили преди два месеца, а като ги попиташ кога е било, отговорът е: “А, преди 8 години”.
Животът в илюзорното корпоративно минало е като наркотична зависимост и не позволява реална преценка на новите предизвикателства.
Болните от “My precious” не приемат корпоративната култура на компаниите, в които работят след компанията-заразител. Те мерят всичко по своите стари мерки и теглилки и ако нещо не им се вписва в картинката, гледат на него отгоре както египетски върховен жрец тълпата от роби.
Всъщност тези служители не се вписват в нито един от колективите на последващите работни места, възприемат се като носител на велика и съкровена тайна, и са част от братството на старите служители на Великата Компания-Орден.
Хубавото е, че тази болест не е заразна, за тези, които не са били в компанията-заразител и не се предава на други от страна на заразения. Лошото е, че много от заразените обаче, никога не оздравяват. До края на дните си са хипнотизирани и гледат в миналото, докато от тях очакват да гледат в настоящето и бъдещето. Няма как да видиш красотата, предизвикателствата и богатството от възможности на момента, ако съзерцаваш старите си успехи, контактуваш със старите си колеги, бършеш сълзи, когато видиш реклама на компанията, в която си работил.
Най-тъжното е, че тези хора биват привличани в малки и средни компании точно заради опита си в голямата компания. Собствениците на малката компания гледат на тях като на вълшебници, владеещи съкровени знания. За съжаление, след година надеждите за адаптиране на заразения в новата компания и трансфер на опит и знания от него към другите служители се изпаряват и скоро от него се отървават като от скъсани хубави и скъпи обувки - с голямо разочарование.
Безспорно големите компании могат да ви научат на много, да ви дадат опит, който в другите слоеве на бизнес еко системата няма как да придобиете. Но ако гледате на този опит като на най-съкровеното, ще се превърнете в корпоративен Ам гъл. След няколко бързи смени на нови работодатели, ще се озовете на място много под вашите възможности, а за по-тежките случаи директно на дивана, записвайки в Линкедин – фрилансър-консултант.
Тъжното е, че тези хора, колкото повече затъват, толкова повече се хващат за “My precious”. То става още по-ценно и по-сакрално за тях. Идиализиране на времето, когато са били в голямата компания, уважението, което са получавали заради логото на визитката си са токсични, след като си тръгнат от там, независимо по каква причина.
Опитът е само опит и толкова
Той е стъпалото, върху което трябва да стъпим, за да продължим нататък, той не е част от скрижалите, дадени на Моисей от Бог. Опитът невинаги е от полза. В редица случаи той е ръчна спирачка за нови начинания, оценка на нови възможности. Затова опитът от преди невинаги е валиден в настоящето. Не е нужно да го използвате, просто се заредете с ентусиазма, който е бил необходим, за да се сдобиете с този опит преди време.
Хвърлете в пастта на бизнес вулкана своите „прешъс“ от компаниите или държавни структури, в които сте работили и продължете нататък. Вземете само най-ценното - колкото е по-малък багажа, който носите, толкова по-бързо ще стигнете и на по-високо ще се изкачите.
