Често използван институт на правото, който има пряко проявление в бизнеса у нас, е прехвърлянето на вземания (т. нар. цесия).
При него кредиторът прехвърля вземането си към своя длъжник на трето лице, което го придобива заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности (съгл. чл. 99, ал. 2 от ЗЗД). По този начин се заменя кредиторът по вземането, а задълженото лице остава същото. Цената за прехвърляне на това вземане се уговаря свободно между прехвърлителя и приобретателя на вземането.
Макар и законодателното разрешение да изглежда ясно, в практиката възникват редица въпроси, а именно:
- Какво се случва, когато при прехвърляне на вземането на новия кредитор има включена арбитражна клауза между предходния кредитор и длъжника, съгласно която посочен арбитражен съд следва да разреши възникнал спор между страните?
- Продължава ли своето действие тази клауза или нейното действие се прекратява с оглед самостоятелния характер на тази уговорка?
Отговорите на така поставените въпроси бяха противоречиви и създаваха известна несигурност в отношенията между лицата, които участват по сделки за прехвърляне на вземания. Тази несигурност в определена степен не позволяваше на бизнеса да предвижда възможностите си при придобиване на вземания, които след това иска да събере именно въз основа на арбитражната клауза и последващото решение на арбитражния съд. Тези неизвестни около прехвърлимостта на арбитражното споразумение при цесия бяха напълно преодолени с приемането на Тълкувателно решение № 1 от 2023 г. на ОСТК на ВКС. В настоящия анализ ще бъдат разгледани най-важните елементи на постановеното решение, което е задължителна практика за всички съдилища. Ще изясним и преимуществата, при извършване на прехвърлителни сделки - често използван инструмент от редица бизнеси.
С диспозитива на посоченото решение се прие, че Арбитражният съд е компетентен при прехвърляне на вземане да разгледа и решава спорове между приобретател на вземането (новият кредитор) и длъжника на това вземане по силата на вече съществуваща арбитражна клауза, сключена между прехвърлителя (старият кредитор) и длъжника. Тоест, съгласно новата задължителна практика – при прехвърляне на вземане, по което съществува арбитражно споразумение, последното запазва силата си и за новия кредитор и досегашния длъжник.
Това разяснение, дадено от Върховния касационен съд (ВКС), спомага за яснотата в търговските и гражданските правоотношения, които се пораждат по повод на прехвърляне на вземанията.
От мотивите на решението става ясно, че макар арбитражното споразумение да представлява самостоятелен процесуален договор, той не трябва да се разделя от материалноправната същност на основанието за възникване на вземането. Съдът стига до извод, че макар и самостоятелно, арбитражното споразумение представлява принадлежност към прехвърленото материално право. Отделно от това е преодоляно противоречието в практиката на съдилищата, че при цедирането се променят други характеристики на взаимоотношенията освен личността на кредитора. Напротив, съгласно горепосоченото тълкувателно решение арбитражният съд не се избира с оглед на личността на кредитора, а единствено заради доверието към институцията.
Практическите ползи, които се постигат с това разяснение на съда, гарантират предвидимостта в отношенията между съконтрахентите. Така се гарантира и действителната воля на първоначалните страни по правоотношението (преди цесията), свързани с разрешаването на спорове, които може да възникнат по отношение на постигнатите договорености.
На следващо място, яснотата относно преминаването на арбитражната клауза и по отношение на приобретателя по вземането създава гаранции за него, че именно избраният начин за решаване на евентуални спорове ще продължи да действа и по отношение на него. Не са рядко случаите, при които основната причина за извършване на цесията и купуването на дадено вземане произтича именно от арбитражна клауза, даваща на новия кредитор гаранция за ефективно и бързо разрешаване на спор от арбитражен съд.
С оглед на тези тълкувателни разяснения, считаме че към днешна дата за бизнеса, както и за гражданскоправните субекти вече съществува сигурност относно възможностите им да се ползват от привилегиите, които една арбитражна клауза създава. Това от своя страна създава сигурност в отношенията между прехвърлител и приобретател по договора за цесия, както и по отношение на длъжника, който също знае, че договорената арбитражна клауза ще действа и по отношение на новия му взискател.
Положителен резултат се очаква да настъпи по отношение на редица бизнеси, които търгуват със закупуване на вземания, както и за такива, които искат да премахнат трудно събираемите си вземания. Друг вид бизнеси също ще бъдат засегнати положително от внасянето на яснота чрез Тълкувателното решение, тъй като арбитражните клаузи са все по-често използван инструмент в сключваните договори и сделки.
В допълнение с Решението е прието, че за сключване на арбитражно споразумение, което е част от материалноправния договор, е достатъчно упълномощаването за сключване на този договор, без да е необходимо изрично, допълнително и нарочно овластяване за включване на арбитражната клауза.
Това разяснение на съда също е важно, тъй като досега съществуваше противоречива съдебна практика и по този въпрос. В единия случай се разглеждаше, че е необходимо изрично овластяване за сключване на арбитражно споразумение с оглед на неговия независим характер спрямо материалноправния договор. Отделно от това, съдът разглежда правилно уредбата, посочена в чл. 39 от ЗЗД, съгласно, която обемът на представителната власт на пълномощника се определя от изричната воля на упълномощителя, която не може да се предполага, а следва изрично от дадените представителни права.
В други решения се четеше, че такова изрично упълномощаване не е необходимо, ако вече си бил упълномощен за сключване на самия договор, но не изрично за съгласието по арбитражната клауза (каквото е и разбирането на ВКС в задължителната му практика). Това от своя страна създаваше несигурност, излишни разходи по изрично упълномощаване за сключване на договори, както и непредвидимост на решението на съдилищата при спор относно правомощията на упълномощения.
С дадените от Върховния касационен съд разяснения и на особеностите, свързани с представителната власт на упълномощения по сключване на арбитражно споразумение, се дава яснота по отношение на представителната власт на упълномощените субекти, което безспорно е положително разрешение в практиката.
Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ има значителен опит при съставянето на договори за прехвърляне на вземания (cesio), както и изключително богата практика в разрешаване на спорове и процесуално представителство пред различни местни и международни арбитражни съдилища. . В настоящия материал бяха изложени само част от съществените аспекти, които новото тълкувателно решение разглежда, като при нужда от допълнителна информация и съдействие можете да се свържете с експертите от екипа ни по Процесуално представителство и разрешаване на спорове на https://murgova.com/
