Ето текста с коригирани правописни, пунктуационни и граматически грешки, както и с леки стилови софтуеризации за по-добър ритъм при четене, без да се губи автентичният авторски глас:
Често след подписване на даден договор или получаване на заветния имейл „Вие сте избран за изпълнител или доставчик“, ние си казваме: „Избраха ни, защото сме най-добрите!“ и целият екип дружно подскача в кръг. Всеки един от нас има нужда да се смята за най-добрия или поне в даден миг да се почувства такъв.
Аз също често си го мисля, даже по-често, отколкото е здравословно, но в един момент идва отрезвяващата истина. Дали винаги ни избират, защото сме най-добрите? Според мен - не. На базата на моя опит и познания този критерий за избор е най-рядко използваният. Преди него има толкова много причини да бъдете избрани (или пък точно обратното - да не бъдете избрани), че „най-добрият“ е почти на края на опашката. Дори преди него е „най-скъпият“.
Когато някой клиент или приятел ми каже „Избраха ни за доставчик еди-къде си“ и очаква аз да припадна като принцесата в приказките, виждаща принца на своите мечти, аз не припадам. Макар че му се усмихвам възпитано и му казвам едно „Чудесно!“, веднага си задавам въпроса какви са били критериите за избор. В поне половината от случаите критерият е най-ниска цена. Лично за мен половината ужаси и неудобства в живота ни са заради това, че някой някъде е направил такъв избор в рамките на обществения интерес или фирмената политика, а после ние му сърбаме попарата. Най-ниска цена, срок на доставка, „това имаше в склада“ и така нататък, и така нататък - все причини, далечни от понятието „най-добрите“.
В началото на тази година имах обаждане от мениджър в огромна за мащабите на страната ни компания, който ми предложи да участвам в проект за адаптация на работници от Узбекистан в тяхната фирма. Впоследствие разбрах, че изборът се е спрял на мен чисто и просто защото моята книга за тази страна е единствената в България и като неин автор са ме избрали. Тоест, нито защото съм най-добрият или „най-най“, а защото книгата е единствената. Да сме наясно с критериите за избор е по-важно, отколкото да сме най-добрите, защото според мен просто няма „най-добър“ - има най-добро постижение в дадения момент и толкоз.
Да погледнем и другата страна на медала: трепете се, трепете се и в един момент избират някой друг, а на Вас ви казват „Скъпи сте“. И ти се чудиш да сваляш гащи ли, да псуваш конкуренцията ли, да викаш неволята ли, или да си тръгнеш с гордо вдигната глава. В такъв случай се опитвам да разбера дали освен цената е имало друг критерий за избор.
Не мога да не споделя един любим виц. Стои на пазара Моше и продава пъпеши. Идва при него Пешо и го пита каква е цената. Моше му казва: „1 лев килото“ (вицът е от времето на левчето).
- Ееее, много си скъп, Моше! При Армен цената на пъпешите е 70 стотинки!
Замислил се Моше какво да прави, но се сетил, че не е виждал пъпеши при Армен, и попитал Пешо:
- А Армен има ли пъпеши? Пешо му отговорил:
- Сега няма, но цената им е 70 стотинки. На което Моше отвърнал:
- Е, когато аз нямам пъпеши, при мен са по 50 стотинки!
Но да спрем с цените.
Сроковете на доставка също са важни, а качеството за мен е безспорният фаворит сред критериите. Решенията обаче често се вземат на база, съвсем различна от логичните и рационални доводи. В моята област например често чувам: „Не избраха теб не защото цената е проблем или нещо друго – просто мениджърът на компанията иска да се снима с известен волейболист или нашумяла личност, затова викаме него“. Срещу такъв тип желания няма какво да противопоставя. Това е положението - направи така, че да искат да се снимат с теб, или просто приеми, че ще има и такива моменти.
Изборите се правят по критерии или на база бюджет, или на база симпатии, или просто защото някой иска да се снима с някого (даже не в цъфналата ръж). Важното е да знаем защо са ни избрали или пък защо не са. На мен най-гадно ми става, когато ми кажат: „Твоята цена беше най-ниска и затова те избрахме“. Чувствам се много тъпо, защото не са ме избрали заради моите качества, а защото в екселската таблица, вписвайки моята цифра, е светнало в зелено и даже е изписало savings (спестявания).
Не сте скъпи, не сте най-добрите, не сте най-известните - просто сте отговорили или не сте отговорили на критериите, или пък сте запалили емоция в отсрещната страна. Затова продължавайте да градите това, което правите, без особено да се влияете от другите. Имайте свои критерии и не се вълнувайте много от чуждите. Важното е да сте най-добрата версия на себе си и като личност, и като компания, а не да се чудите как да се наврете в квадратчето на някой друг.
