Преди известно време имах удоволствието да прочета автобиографията на Христо Стоичков - много цветна и интересна книга, дори за човек като мен, който е далеч от футбола, толкова колкото и от народните танци и то не само нашите. В книгата има много интересни моменти и герои, но лично за мен най-интересната част беше тази, свързана със „Световното“ в САЩ 94-та. Какво се е случвало, как са го изживели тогавашните легенди Стоичков, Сираков, Трифон Иванов и естествено селекционера Димитър Пенев. Един от спомените описва купоните и липсата на дисциплина в отбора. Когато звездите прекалявали, Пената имал навика да казва: „Айде да се уважаваме, а?!“.
В момента чета друга книга, нямаща нищо общо нито с Пената, нито със Стоичков, съставена е от разсъжденията на основателя на корпорацията Матсушита Електрик – Матсушита Коносуке сан. Малка книжка, изпълнена с мислите на един от създателите на така наречено „Японско чудо“ през втората половина на ХХ. век. Това, което ми направи впечатление през прочетените 150 страници, е постоянното споменаване на уважението като основа на правене на бизнес. Да уважаваме доставчиците си, да уважаваме служителите си, да се отнасяме към всеки с уважение и най-вече към обществото, където правим бизнес.
Уважението е едно от качествата, които най не ни достига в бизнеса.
Големите не уважават малките, защото са малки, малките не уважават големите, защото кой знае как са станали големи, местните не уважават чуждестранните компании, защото са дошли с готови пари, „чужденците“ не уважават местния бизнес, защото е малко или много „аборигенски“. Този списък на не уважение мога да го продължа поне до края на страницата. Но най-вече не се уважаваме с колегите, доставчиците си и често с клиентите си. Да, с тези, от които най-много ни зависи бизнеса, с тях най-не се уважаваме. Не говоря за заучените фрази на комуникация, начин на поведение или маркетингови прийоми. Говоря за истинското уважение към тези, без които няма да го има бизнеса - вашия или този, в който влагате усилията си, но когато не уважаваме другите в тази верига, ние не уважаваме и себе си, а това вече е пагубно.
Уважението не зависи от това, дали харесвате и имате близки разбирания с даден клиент или доставчик.
Уважението е в основата, всичко останало е след него. Всъщност, това не е изчезнало само при нас - според мен в голяма част от световния бизнес то само мъждука. Да уважаваш счетоводителя на фирмата не защото ти е симпатичен, а защото е част от екипа и без него просто не може, а като личност ако искаш го уважавай и харесвай, това няма никакво значение. Първо уважаваш пагона после личността. Същото е и с тези, с които заедно с общите ви усилия произвеждате, реализирате, осмисляте това, което, с което се занимавате.
Арогантността и начинът на правене на бизнес тип „да избием рибата“, „да завъртим далаверата“, „да се възползваме от момента“, е много популярен и едва ли не верую за много компании в момента. Правенето на лесни и бързи пари стана изключително модерно, да си на гребена на вълната е философия на правене на бизнес, даже не само в компаниите, но и в цели индустрии и това до голяма степен може би е разбираемо поради динамиката на пазара и възможностите, които тя предоставя.
Но това, което ми направи най-силно впечатление в разсъжденията на Матсушита сан, е разбирането за уважение към обществото като глобален клиент, доставчик на всичко необходимо за бизнеса. Обществото като божество, което няма емоции към твоя бизнес. Ако ти създаваш нещо и то му е полезно, то ще имаш неговата милост, иначе просто си загубен.
Точно това ни липсва най-много - уважение към обществото, в което работим, в което създаваме и реализираме продукцията си. В редица случаи, дори във философията на тези компании, които работят основно за експорт, също липсва както уважение към своето, така и към чуждите общества, където постъпва техния продукт. Когато обществото усеща твоето уважение, то ти се отплаща със същото и ти позволява да печелиш. Ако не го усеща съответно имаш сериозни проблеми.
Печалбата е обществен кредит към съответния бизнес, с който то показва желанието да купува и за в бъдеще и тази компания да съществува и за напред. Дори сравнително „тъпите“ клиенти и доставчици не са толкова тъпи, че да не усетят вашето отношение към тях дали е уважително или и съответно дали да ви дадат своя обществен кредит или не.
Уважавайте своите доставчици като родители, своите клиенти обичайте като деца.
Вечеряйте с доставчиците си, за да може да обядвате с клиентите си. На пръв поглед простичко, но някои принципи колкото са по-прости и не влизат в ERP-тата CRM-те, толкова сме спрели да им обръщаме внимание в ежедневния си бизнес, а те са основополагащи.
Принципът „Нали за това им плащаме“ вече не е толкова актуален, колкото преди КОВИД и това го усещат най-вече компаниите, които са работили на този принцип преди КОВИД кризата.
Така че както е казвал Димитър Пенев, когото също сме свикнали да иронизираме:
„Айде да се уважаваме, а?!“
Защото, ако ние не се уважаваме, никой няма да ни уважава, дори да произвеждаме най-прекрасния продукт на света.
