Преди няколко дни присъствах на интервю за работа в компания, която консултираме. Момчето, което ще започне от другия месец, е завършило тази година, но за позицията „търговец експорт“ се представи повече от добре. Беше се подготвило, прочело за компанията достатъчно, за да впечатли собствениците, знаеше какви умерени комплименти да направи, как да спечели семейството, създатели на фирмата. Беше много по-адекватно от неговите конкуренти на по 30+, които освен заплата и дали има карта Мултиспорт, друго особено не ги вълнуваше. Все обясняваха, че сравнено с IT сектора заплатата, която очакват оттук, е даже ниска. За пореден път се убедих, че младите искат да работят, но не на всяка цена и не във всяка компания. Ако имате ядове с привличането на млади хора в екипа, се замислете с какво ги отблъсквате.
По време на разговора собственикът на компанията, чиито бизнес е в сферата на модните аксесоари, сподели една фраза на Джорджо Армани: „Ние сме това, което е последната ни колекция.“ Оттогава тази фраза постоянно ми изскача в акъла. Много точно и ясно казано и то от човек, който може да легне на стари лаври като принцесата от приказката с граховото зърно.
Старите успехи са наистина много удобно легло, но в същото време те унасят, ако не в дълбок сън, то поне в дрямка. Старите колекции, колкото и велики да са били те, са минало и освен няколкото стари служители в компанията и някой много стар клиент, никой не ги помни. А и защо да ги помнят? Спомените са вид бреме, те ни лимитират в настоящето. Рибарската мрежа от спомени, в която сме оплетени, всички ни пречи, както да се движим по-бързо, така и понякога да отиваме в посоката, където може да постигнем нещо наистина значимо.
Да, изключително важно е да осъзнаем, че ние сме това, което е нашата последна колекция - миналото, успехите са за витрините и толкоз. Определящо е последното, това, което правим сега и с какви възгледи сме. Какви крачки ще направим днес, утре, след месец - това определя нашата устойчивост в един силно неустойчив свят.
Във фразата на Армани се крие и още един пласт, поне според мен.
Когато казваш, че си това, което е последната колекция, ти се лишаваш от тога на предишните успехи, махаш лавровия венец на надменността към новите играчи на пазара. Фокусираш се, за да направиш най-доброто в дадения момент, все едно си започнал сега и тепърва трябва да се доказваш. Светът много бързо забравя, огромното количество информация, което ни залива, и кара да изтриваме почти всичко и да помним само последните колекции.
Старайте се да направите най-доброто в момента, защото то е от значение, то е определящото и шансът да променим нещо е в момента, а не вчера или пък в химерното утре. В тази за мен вдъхновяваща фраза има и много оптимизъм, независимо от старите рани и проблеми. Ти си това, което си в момента, и решението в каква посока ще вървиш, може да бъде взето сега.
Бъдещето се състои от камъните, които ще поставим днес, и фокусът в настоящето за мен е най-сигурният гарант за бъдещите успехи. Много често чувам оправдания от рода на: ние няма как да променим това или онова, защото сме обвързани с договори, роднински връзки или направо сме в безизходна ситуация. В такива случаи винаги ми изплува една френска поговорка, която е станала част от моето верую: „От всяка безизходна ситуация има поне два изхода.“ И когато погледнеш към тях и не се тресеш от емоции, наистина разбираш, че има изход от всяка ситуация, просто не винаги са симпатични за нас.
Има компании, които са „загърбили“ миналото и са се вторачили в мъгливото бъдеще, присвиват очи, правят прогнози, които биват разбити след три месеца, и се чудят какво ще бъде това бъдеще. Същевременно пропускат момента СЕГА и чисто и просто няма да са готови за този бленуван момент в бъдещето, който толкова чакат.
Бъдете тук и сега, направете най-великата си колекция, и после направете нова, още по-добра, и така вървете напред. Не се сравнявайте с другите и не мислете колко добре и лесно е било преди…
