Преди известно време имах удоволствието да гледам филма “Елвис”. Беше въздействащ и сигурно ще вземе няколко Оскара, но лично за мен предишния филм, който гледах на кино - българският “Сърцето на машината” заслужава много повече, независимо от играта на Том Ханкс и огромния бюджет на първия. В “Елвис” имаше доста ценни моменти, като един от тях за мен беше, когато Мениджърът на Краля, в самото начало на кариерата му, се обръща към него с репликата: “Ти се правиш, че нищо не се е променило, а всъщност всичко се е променило.”
Тази реплика я чух във филма два пъти и в последствие се замислих колко е актуална в момента. Лично аз искам да я изкрещя преди всичко на себе си, а и на много мениджъри и собственици на компании. Трябва да бъде написана на стените в повечето компании и то с грозни букви с блажна боя, за да дразни и да не се свиква с този надпис. Почти във всеки разговор се споменава: “….да, нещата се промениха и то много”, но в същото време хората не се променят. Стремят се да са си същите, както преди, със същите подходи на работа, със същите структури и корпоративна култура. Единственото, за което се вайкат, е как растат цените, а за всичко друго се правят на коне с капаци или по-скоро не им се занимава. Много работа!
Да, всичко се промени и поради тази причина и ние трябва да се променим. Кардинално! Не се изразява в това да направим онлайн магазин или да започнем да трошим пари в Инстаграм за инфлуенсъри и реклами, и да се правим на модерни. Преди всичко в компаниите е необходимо да се разсее илюзията, че може постарому. Всеки един от самите служители трябва да осъзнае, че така, както е било, няма да бъде. Айляк като форма на работа е присъща за огромна част от българите и се разпростира далеч отвъд пределите на Пловдив, макар и не в толкова съвършена форма.
Дигиталната трансформация е само една от необходимите. Тя е неизбежна, но преди нея е необходима менталната трансформация в персонала. Всъщност това е голямото предизвикателство - да се осъзнае, че сме влезли в нова врътка на спиралата и тя няма нищо общо със старата и като начин на работа, и като начин на потребление, и като начин на организация в компаниите. Всяка една компания, която се прави като „Елвис“, че може да го кара постарому, ще се сблъска с друга реплика от филм, който гледах отново вчера.
След като се прибрахме, си налях чаша водка-мартини с две маслинки и се загледах в “Мъже в Черно 3”. На пръв поглед поредицата MIB е комична фантастика, но ако се замислите, е цяла житейска философия и в много моменти прозират истини върху, които си струва да се замислим. В третата серия има един герой Грифин - извънземен, който е 5-измерно същество, присъства в няколко реалности и вижда всички възможни сценарии как биха се реализирали в бъдеще за дадена ситуация. В един момент Агент Джей (Уил Смит) го пита как може да спаси своя партньор Агент Кей (Томи Лий Джоунс) от смъртта, на което Грифин му отговаря:
“Там, където има смърт, винаги има смърт”. Просто в различните реалности смъртта спохожда различни герои във филма.
В променената икономическа ситуация, смъртта не е изчезнала, даже се навърта повече около класическия бизнес. Затова, за да създадете такава реалност, където Грифин да предвиди смъртта на друга компания, а не Вашата, променяйте се сега, защото утре ще е късно.
Как това да стане, е вече друг въпрос. Като първата и най-важна стъпка е да си зададете точно този въпрос.
