Всеки един бизнес трябва да се откроява от другите с нещо и то да е толкова ярко, че да бъде запомнено от клиентите и дори от случайните минувачи.
Яркото може да е вкусът, както в баничарницата в Горубляне, където сутрин опашката е по-дълга и от тези в Кауфланд преди Нова година. Може да е като един швейцарски хотел, в който ти предлагат да дойде санбернар в стаята и да си играете и да го гушкате, докато целите станете в косми и лиги, но и безкрайно щастливи. Или пък като в тази история, която ще разкажа сега.
В един квартал отворило ново кафене.
Човекът отивал в 5 сутринта, разтварял широко вратите и очаквал клиентите си. Приятели и познати му се чудели и дивели защо му е толкова рано да отваря, та нали дори разхождащите кучета едва ли по-рано от 6:30 ще излязат.
Така минала първата седмица - никой не влизал толкова рано, а и в по-късните часове също минавали само по някой-друг клиент, но не и необходимото количество, че бизнесът да е на печалба. Приятелите, които дошли в първите три-четири дни и повторили, престанали и те да идват, дори през деня.
Собственикът продължавал да отваря в 5 и да има топло кафе и чай. Стоял на вратата и чакал. Един ден таксиметров шофьор спрял колата и с учудване попитал: „Ама вие наистина ли работите толкова рано?“ „Да, работя“, отговорил собственикът.
Шофьорът си взел кафе, поседял и си тръгнал, но разказал на свои колеги за странния тип, който отваря в 5 сутринта. След известно време минала група младежи след бар и също се учудили, че той работи. За тях било странно, че е чисто и уютно и с топло кафе в 5 сутринта, а не е мърляво с намръщени служители, защото е работило цяла нощ.
Един от младежите се разговорил с човека зад тезгяха. Той му разказал, че отваря в 5 независимо от всичко. Младежът се впечатлил и понеже бил инфлуенсър, разказал историята за кафенето от 5. Скоро започнали да идват какви ли не хора - младежи след дискотека, шофьори на таксита, чужденци, кацнали рано сутрин и чакащи да им освободят квартирата, а също и такива, които просто искали да преживеят това място в 5 сутринта.
В един момент собственикът видял, че идват много хора, и започнал да пита клиентите какво искат допълнително. Започнал да предлага и по-висок клас кафе, започнал да пече кроасани и понеже колонката си е моя, ще напиша, че е пържил и мекици. Но каквото и да е правил за своите клиенти допълнително, за тях той бил човекът, отварящ в 5.
Замислете се и си отговорете честно какво такова правите във вашия бизнес, което да е чисто вашето и да ви запомнят. Или да кажат: „Това е този или тази със…“, и след това да е това, с което се отличавате.
Срещу блока, в който живеем, има едно помещение, което отваря като ресторант под различни имена има-няма 7 пъти за около 7 години, като поне през половината време стои празно. В момента е с поредния наемател, който отвори ресторант с обедно меню и стандартно меню. Този път даже не съм и влязъл да опитам. Няма смисъл и той ще затвори до няколко месеца, защото с нищо не се отличава от домашната кухня срещу него, от китайския ресторант на диагонал, от пицарията в двора. Просто един безразличен ресторант с име Лорейн. Лорейн в Борово - направо е смешно.
Винаги съм се питал защо изобщо отваряш, ако с нищо не се отличаваш от тези, които успешно са преди теб в дадения квартал или пазар изобщо. Ще ги биеш с какво? Само не ми казвайте с цена!
Много е важно, когато имаме бизнес или работим в компания, но не само работим, а се вживяваме в това, което вършим, да знаем какво е това, което ни отличава. Да има нещо, с което се гордеем. Хората да ни асоциират с него.
Да сме стабилни като човека, отварящ в 5.
Вярвате ли в себе си – в един момент и другите ще повярват във вас. Ако през седмица или две променяте формата на бизнеса си, нищо няма да се получи, т. к. няма да имате облик в това пренаситено от образи време.
Колкото сте по-честен в началото на едно начинание със себе си, толкова по-лесно ще вървите напред. Колкото повече се опитвате да се надъхате и напудрите и вярвате на тези, които ви обясняват колко сте уникален, толкова после на пътя към успеха ще ви е по-трудно.
Преди година и нещо отвориха домашната кухня, за която споменах преди няколко реда. Работят добре, вкусно е.
В един момент обявиха, че ще имат закуски от 8:30 и аз много се зарадвах, че има къде да хапнеш пържени филийки, мекици, омлет. Само че отидох няколко пъти и те решиха, че няма да отварят толкова рано, защото нямало смисъл.
Е, от тогава спрях да ходя при тях, защото ми стана криво. Ясно е, че аз не съм им достатъчен като клиент, но и те не се постараха грам да идват такива от 8:30.
Обявявайки нещо като свое, трябва да го изтърпите, да го израстете, за да го припознаят като ваша отличителна черта.
В заключение само ще кажа, че ако нямате нещо, което ви вдъхновява и с което се гордеете, а го правите само защото трябва да изкарвате от нещо пари, сте нещастен човек в работата си.
