Неделя сутрин е. “Family time”. Гледам интервюто на Мондьо с един от добрите актьори от Народния Театър - Христо Петков. В последно време той участва в доста продукции и изпъкна сериозно с играта си във филма отиващ да се бори за Оскар - “Машина на времето“. Друга много силна негова роля е в спектакъла “Нова земя”. В края на интервюто се чува една фраза, популярна от 90-те: „Дрънчи на тенекия“.
Зарадва ме с тази реплика и се замислих всъщност колко неща в момента „дрънчат“?
Всяка седмица чувам от различни места: „Хората изтрещяха“, „Народът полудя“, но дали наистина е така? Да, безспорно някои изтрещяха кардинално, поне според мен, но на болшинството всъщност просто им писна. Ако преди КОВИД хората пускаха много неща метър, от благоприличие, от това какво ще си помислят другите, от това да запазим добрия тон, „да не ми попречи на кариерата“ и т.н. и т.н., то в момента тези слоеве от луковата глава са обелени и в редица случаи просто не си поплюваме. Добрите обноски изчезнаха, писна ни! Вече не ни е толкова грижа какво мисли за нас този или онзи в работата, във входа, на детската площадка и затова не малка част от хората са оголени като нерв на кътник, а на нас ни се струват изпращели като главния герой на Майкъл Дъглас в “Пропадане”.
Омръзна ни около нас да “дрънчи на тенеке” и то във всяко едно отношение.
Чета мисия на компания - „Клиентите са на първо място“ — дрънчи, та дрънчи!
„Да правим нашите служители щастливи в работата им“ – дрънчи, та дрънчи.
„Качеството на първо място“- още повече дрънчи!
„Легендарен бранд“ – кънти на тенеке от вече 20-на години.
Не мога да не завърша тази поредица с най-голямата тенекия – „Най-добра цена“!
Ето, това не понасяме, омръзна ни кухотата на думите, празнословието в лозунгите.
В края на соца, тази пропаганда, лозунгите, които дрънчаха на тенеке, защото нямаха покритие с действителността, беше спряла да действа на масите. Явно в края на капитализма нещата стоят по същия начин. Хората търсят думите, действията, офертите, зад които стои нещо стойностно. Търсим звъна на камбана, дълбочината на звука издаван от пълно буре, може и от тенекия, но пълна със сирене, търсим съдържанието, но много трудно го намираме.
Основната причина за демотивацията е това, че много от служителите не виждат смисъл в това, което правят. Нито виждат резултата, нито ги интересува в този му вариант.
Навремето имаше един прекрасен виц - Бай Ставри от Карлово работи в завод за самовари. След 30 г. вярна служба в завода идва време за пенсиониране. Събрал се колектива, потупали Бай Ставри по рамото, дали му грамота, дали му часовник “Слава” с надпис на гърба и го питали: “Бай Ставри, кажи имаш ли някакво желание, което ние не сме се сетили, пък ти искаш да изпълним?”. Бай Ставри се замислил, почесал се по врата и отговорил: “Искам да ми подарите един от самоварите, които произвеждаме в завода, нали името ни е „Завод за самовари”. Другарят Директор се разсмял и отговорил: “Абе, Бай Ставри, ама, разбира се, сглоби си един и ще ти го изпишем”, а Бай Ставри отвърнал: „Добре, другарю директор, ама в последните 10 години, колкото и да сглобявам самовар все картечница се получава.”
Нещата и в днешни дни не са се изменили в много компании.
Ужким да задоволим клиентите, ама всъщност не е така. Да дадем най-добрата оферта на бабата за нейния телефон и хоп плаща още 15 лв. за неща, които, ама хич не й трябват, от сорта на нов спортен канал за крикет. В много случаи ни казват, че е самовар, а то всъщност картечница.
Затова изглеждаме изтрещели повечето, затова много от хората не искат да се върнат в офиса, защото не им се гледат колеги, шефове, клиенти и доставчици, дрънчащи на тенеке. По-добре на зуум, тиймс, или още по-добре през мейл - нито ги чуваш, нито ги виждаш. Вкъщи може и да те дразнят, но поне им знаеш истинската същност, затова много от хората не искат и да чуят за прекрасните офиси, които се настроиха и обзаведоха в последно време.
Понякога си мисля, че много от служителите ще тръгнат по-лесно след лозунг от рода на “Да ги избием до крак и да им вземем златото”, отколкото след клишета като “Клиентът е от първостепенна важност”.
Ще си кажете: „Гетов някой го е настъпил по мазола и затова пише такава колонка“.
Напротив, никой не ме е настъпил нито по мазола, нито съм ритнал ръба на масата с малкия пръст на левия крак. Просто репликата на Христо Петков беше ключът към тази врата и аз я отворих смело, а врати много, само ключовете им да намерим.
Замислете се дали вашия бизнес, вашите послания дрънчат на тенекия за вашите клиенти? Помислете дали е така и за вашите служители и най-вече за вас, самите. Защото ако една тенекия кънти на кухо, че даже и е започнала да ръждясва – спасение няма. От Бай Ставри го знам!
