Седя в "изнесения офис" на фирмата в Сливен и пия кафе в градината на Хотел Национал. Слушам птичките и си спомням една реплика, която наскоро чух в речта на Арнолд Шварценегер, който каза, че в САЩ 87% от хората мразят работата си. Кой не вярва на Терминатора и смеем ли да не му вярваме?
Веднага се замислих, след като в страната, където хората отиват да проследяват своите мечти, да търсят слава и богатство, е така, какво ли е в нашата Родина? Според мен няма голяма разлика между тук и там. Ако приемем, че 87% от хората мразят работата си, това означава, че поне 80% са нещастни в живота си и остават само 7% влюбени в момента, които не ги интересува нищо друго и дори работата им не може да им попречи да бъдат щастливи.
Та, да се концентрираме върху нещастните. Защо Арнолд не каза защо са нещастни, но може да предположим, че част от тях не са доволни от парите. Други са нещастни поради самата работа, трети поради колегите, четвърти поради клиентите, които трябва да обслужват. Най-много обаче са тези, които не виждат смисъл в това, което правят и нямат подходящата мотивация. Последните обикновено се определят от собствениците и мениджърите като такива, на които просто не им се работи. Ако някой бъде определен с такъв етикет, никой няма да се занимава с него, а той или тя просто не виждат смисъл и затова смятат, че получават малко заплащане, че клиентите са гадни, а колегите тъпаци.
Разбира се, има и такива, на които наистина не им се работи, не виждат смисъл, искат чрез бързи, резки и точни движения на крипто или реален финансов, имотен или друг пазар да направят пари за кратко време и да живеят, както искат. Но тази колонка не е за тях. Те само минават, поглеждат витрината с работещите, правят физиономия с леко презрение, а някой дори със съжаление и бързат да отминат, за да не им се наложи да работят.
Аз, като човек, който е в консултантския бизнес от 15 години, съм убеден, че основната причина за нещастие при хората е да не се занимават с това, което искат или да се занимават с нещо, в което не виждат смисъл.
Виждането на смисъл е възможно само ако има цел, маршрут към тази цел и огледало за обратно виждане, за да знаем какво сме изминали и как сме го постигнали. Да, в рутинните дейности, като например работата на касиер в супермаркет, трудно може да се види целта, пък и маршрута, да не говорим за изминатия път. Там е ден след ден рутина, все едно си загубен водач на каравана след безкрайните пясъци на пустинята Гоби - няма път, няма край. В този случай единствената светлина в тунела е благодарността от страна на клиентите, колегите или дори ръководството.
Често, когато сме клиенти, ние смятаме, че е достатъчно да платим. Та нали тези хора получават заплатата си и това е? Взимаме си 23 стотинки ресто и си тръгваме, без да пожелаем хубав ден, без да се усмихнем, без да оставим тези ненужни 23 стотинки на касиера. И не след дълго в този магазин или компания започва да няма достатъчно касиери, шофьори и т.н.
Компанията започва да затваря по-рано, спира да работи събота вдига цените… цените... И това е само защото хората не виждат смисъл в това, което работят. Когато не виждат смисъл, парите винаги са малко, клиентите са неприятни, а колегите не стават за нищо. Така че, следващия път, когато някой ви обслужва, дори на касата или на бензиностанцията, като ви налива бензин, покажете поне по един от тези три начина, че това, което той върши има смисъл за вас и вие го цените.
Ще допълня, че това не важи само за този тип позиции. Същото важи в редица случаи и за високите нива служители в международните компании. Там палитрата е малко по-различна, но въпреки това рисунката е почти същата.
