fbpx Работното време трябва да е скъпо, за да не e дълго | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Работното време трябва да е скъпо, за да не e дълго

Водеща снимка
Да

Работното време трябва да е скъпо, за да не e дълго

През последните два-три месеца водя няколко менторски програми на собственици и представители на средния мениджмънт. Някои от тях току-що завърнали се от хоумофис, други били в офисите си през цялото време на пандемия. Едните и другите обаче, споделят един основен проблем – как да управляваме времето си така, че да свършим поне половината от задачите си в рамките на работния ден, а не по-късни доби усамотени като Паисий Хилендарски, пишещ История славянобългарска. 

Дигитализацията, новите технологии и тяхното ускорено внедряване правят процеса на управление на времето все по-висш пилотаж. Изключително лесната достъпност на всеки един от нас до другите по всяко едно време, създава очаквания, че всеки е на разположение във всеки един момент, което е основен проблем в голяма част от екипите. 

Преди години в компаниите беше въведен принципа на “отворените врати”, т.е. вратата на всеки мениджър е отворена за другите, което спомагаше за комуникацията и споделянето на нови идеи. Да, това беше добро начинание като цяло, но все пак тези врати можеха да се затварят от време на време. Ако вътрешните стени бяха стъклени и мениджърите работеха в аквариуми, то при някои от тях имаше начин да си пуснеш щорите и да се концентрираш. Технологиите обаче изкъртиха и вратите, и стъклените стени барабар с щорите. Няма момент, в който да не могат да те достигнат с обаждане, мейл или съобщение. 

Телефонът ни създава повече стрес, от което и да е друго устройство. Иззе първенството на ютията, която ни побъркваше докато се чудехме дали сме я изключили или не. 

Технологиите правят почти невъзможна концентрацията ни върху даден въпрос за повече от 10-на минути. Все някой ще ни се обади или ще ни пише и ако на доставчици или подчинени не вдигаме и не отговаряме винаги, то на собствениците на компанията и ключовите клиенти (днес всички клиенти станаха или се държат като ключови) не можем да си позволим този лукс, независимо в каква аналитична медитация сме в момента. 

Скоростта на комуникация и нейната незабавност девалвираха цената на времето - както на личното, така и на чуждото. 

В дискусиите по време на менторските програми се очертава основната закономерност, че главната причина за прегарянето на служителите, е демотивацията, че не могат да си свършат работата не защото е много, а защото ги прекъсват постоянно. Прегарят не служителите, които са айляк и се водят от принципа „колкото — толкова“, а тези, които наистина искат да си свършат работата и то качествено. За това трябва концентрация, която често бива пометена от едно-едничко обаждане от собственика или някой топ мениджър. 

Много от задачите на средния мениджър изискват концентрация, не за 7-8 минути, а доста повече. Поради невъзможността това да се случи, когато слънцето свети, те го правят, когато то е залязло отдавна. Това не е ОК за много от служителите. 

Очакването на много топ мениджъри и най-вече собственици на компании служителите да им отговарят по телефона и на мейли почти мигновено, което е безумие. По този начин прекъсват срещи, анализи и т.н., и правят собствените си служители неефективни, а после ги обвиняват в това. 

Уважавайте времето, както своето, така и на служителите си. Колкото повече уважавате тяхното време, толкова те са по-ефективни и по-щастливи на работното си място. 

Не правете оперативки в понеделник по три часа с десетина мениджъра - това е най-силното послание, че не цените времето в компанията. А ако собственикът или топ мениджмънта не ценят времето и го показва така явно, защо очаквате вашите служители да го “харчат” ефективно?

Времето е най-ценният ресурс, а технологиите — ураганът, който ни го отнема, е като създадем усещане за ценност на времето на всеки един служител в компанията, ще си позволя да перифразирам известната реплика на граф Ал. Сувовор:

Парите са скъпи, животът човешки е още по-скъп, но работното време е най-скъпо!