Финансовата грамотност в България остава на критично ниско ниво. Тази тенденция ограничава развитието на инвестиционна култура и възможността за дългосрочно натрупване на богатство. Въпреки наличието на известна финансова дисциплина, липсата на знания и разбиране за управлението на личните финанси продължава да бъде основна пречка пред икономическото благосъстояние на домакинствата.
Данните ясно очертават проблема. Според проучване на Тренд, проведено през септември 2025 г., 73% от българите не успяват да спестяват. Още по-тревожно е, че по-ранно изследване от декември 2024 г. показва, че цели 90% от населението не инвестира. Сред тези, които все пак заделят средства, преобладава силно консервативен подход - 90% държат спестяванията си в банкови депозити, 38% ги насочват към пенсионни фондове, а 22% инвестират в недвижими имоти. Делът на по-динамични инвестиционни инструменти остава минимален - едва 7% влагат средства в инвестиционно злато или фондове, а само 5% в акции.
Тези резултати показват, че финансовото поведение на повечето българи се ограничава до съхранение на средства, а не до тяхното активно управление и увеличаване. На практика липсва широко разпространено разбиране за това как инвестициите могат да създават стойност във времето.
Проблемът не се изчерпва само с индивидуалните навици. Данни от Евробарометър (2023 г.) поставят България сред страните в Европейския съюз с най-ниско ниво на финансова грамотност. Само 20% от българите постигат висок резултат по този показател, при средно 26% за ЕС. В същото време 67% демонстрират т.нар. „финансово разумно поведение“ - стойност над средната за съюза. Това обаче се изразява предимно в ограничаване на разходите и внимателно бюджетиране, а не в активно инвестиране и стратегическо управление на капитала.
Този парадокс - висока дисциплина при ниска финансова грамотност често е резултат не от информиран избор, а от икономическа необходимост. Ниските доходи и инфлационният натиск принуждават домакинствата да бъдат предпазливи, но не им дават инструментите да увеличават своите ресурси.
Особено тревожни са данните за младите хора. Според Programme for International Student Assessment (2022 г.), над 40% от 15-годишните в България не притежават базови финансови знания. Това поставя страната под средното ниво за развитите икономики и сигнализира за дългосрочен риск - липса на подготвено поколение, способно да взема информирани финансови решения.
„Финансовата дисциплина сама по себе си не е достатъчна. Без разбиране за това как работят парите, тя трудно води до реално натрупване на стойност“, посочва Макс Баклаян, финансов експерт и основател на Tavex.
Решението изисква системен подход - по-ранно въвеждане на финансово образование, практически насочено обучение и изграждане на култура на инвестиране. Само така може да се преодолее настоящият модел, при който спестяването доминира, но не води до устойчиво финансово развитие.
