Геополитическото напрежение в Близкия изток предизвиква нова фаза на несигурност за централните банки и глобалната икономика. Според анализ на iBanFirst конфликтът повдига въпроси за икономическия растеж, инфлацията и времето на бъдещите понижения на лихвените проценти.
Специалистите на компанията посочват, че стратегическият Ормузки проток, ключов за световната търговия с въглеводороди и торове, представлява основен риск за доставките. Ако маршрутът бъде затворен за около два месеца и половина, глобалният растеж може да се понижи с 0,2 процентни пункта – от 2,8% на 2,6%. В същото време инфлацията в развитите икономики би могла да нарасне с 0,5 -1 процентен пункт, ако цената на петрола се задържи около 100 долара за барел.
По думите на Деан Тодоров, директор за България в iBanFirst, настоящата ситуация се различава значително от началото на войната в Украйна. Този път става дума предимно за шок от страна на предлагането, без риск от спирала „заплати-цени“, тъй като пазарите на труда постепенно се охлаждат и излишъкът на работна сила се конкурира с автоматизацията и изкуствения интелект.
Централните банки вероятно ще запазят основните си лихви без промяна в краткосрочен план. Очакваните понижения, които можеха да се случат още през март, са отложени: Английската централна банка сега планира намаление на 29 април, а Федералният резерв ще изчака вероятно до втората половина на годината, като конфликтът допълнително забавя решенията за американската икономика.
Анализът на iBanFirst се основава на опита на компанията в международни разплащания и валутни услуги за компании с трансгранична дейност, като подчертава, че в условията на висока волатилност е необходима предпазливост и следене на фискалните мерки на правителствата, които могат да смекчат ефекта от покачването на цените на енергията и суровините.
