Международните медии по-често свързват страната с негативни новини, отколкото с положителни постижения. Това показва Ново проучване на United Partners.
България „притежава“ 81% от негативните новини за себе си, но едва 60% от позитивните.
Докладът „Чия е историята? България, Евровизия и разликата в приписването“ анализира 1796 публикации в международни медии за периода май 2025 - май 2026 г. Изследването обхваща 19 теми, сред които приемането на еврото, санкциите срещу „Лукойл“, бюджетната криза, инвестициите, отбранителната индустрия и първата българска победа на конкурса Евровизия.
Основният извод е, че когато новината за България е негативна, тя почти винаги остава ясно свързана със страната. При позитивните истории обаче тази връзка отслабва значително.
Според анализа негативните теми постигат средна стойност от 0,81 по показателя „притежание на бранда“ - степента, в която международните медии асоциират дадена история с България. При положителните новини този показател е едва 0,60.
Изненадващо, най-ниско ниво на приписване сред разгледаните теми отчита именно победата на България на Евровизия. В много от публикациите международните медии поставят фокуса върху изпълнителката Дара, песента „Bangaranga“ или самия конкурс, докато България остава на заден план. Показателят за приписване в този случай е 0,55.
За сравнение, теми като членството в еврозоната, отбранителната индустрия и инвестициите остават много по-тясно свързани с имиджа на страната и достигат стойности около 0,85.
„Това не е проблем на вниманието. България никога не е получавала толкова интензивно международно медийно отразяване, колкото през последната година. Светът ни вижда. Въпросът е какво запомня и с какво свързва името България“, коментира Мария Гергова-Бенгтссон, основател на United Partners и United Partners Network.
Според авторите на доклада предстоящото домакинство на Евровизия 2027 е една от най-значимите възможности за международно позициониране на България от присъединяването ѝ към Европейския съюз насам.
Изследването посочва, че положителният ефект от подобни мегасъбития не е гарантиран.
Като успешен пример е даден Ливърпул, който през 2023 г. използва конкурса като платформа за популяризиране на своята идентичност, култура и икономика. В същото време домакинствата на Тел Авив през 2019 г. и Баку през 2012 г. не успяват в същата степен да превърнат конкурса в инструмент за национален брандинг.
Въз основа на международния опит United Partners препоръчва България да изработи национален комуникационен план още преди финализиране на договорите за домакинството, да засили работата с международните медии по ключови икономически теми и да интегрира по-видимо българската идентичност в официалната комуникация и градската среда по време на конкурса.
„Светът ще говори за България през 2027 г. Въпросът е дали ще говори за България по начина, по който ние бихме искали“, посочва Мария Гергова-Бенгтссон.
