В рамките на седмица излязоха резултатите от държавните зрелостни изпити, които бяха определени като “исторически успех”. Дванадесетокласниците постигнаха 58,48 т. точки от общо 100, което според невзискателната българска скала за оценки се равнява на добър (4,32). Миналата година средният успех беше добър (3,93) – най-ниският от въвеждането на матурите през 2008 г. насам (според МОН). Имаме ли обаче повод да се радваме?
Люба Йорданова, старши специалист "Стратегически партньорства" във фондация "Заедно в час" коментира тези резултати.
1. Резултатите не са сравними
Редица образователни експерти от години алармират, че изпитните резултати не се валидират, тестовете не са надеждни и сравними, прагът за тройка е много нисък (30 т. от 100 възможни в момента). Тоест изпитите през 16-те години съществуване на матурите не са били с еднаква сложност, а определен брой точки не е съответствал на едни и същи знания и умения, поради което не знаем и каква е тенденцията в резултатите на учениците.
2. Външните оценявания не показват реалната картина на българското образование
Освен проблемите с изготвянето на изпитите, съществуват и такива със съдържанието им. Задължителната матура е само една – по български език и литература. Тя не може да покрие всички знания, умения и нагласи, които съвременното и бъдещото общество и икономика изискват от завършващите училище. Не знаем например доколко зрелостниците са развили критическо мислене, инициативност, научна и финансова грамотност, упоритост при решаване на проблеми – все знания и умения, необходими за 21 век. Тоест българските външни оценявания не ни дават достатъчно информация дали училището подготвя младите хора за живота.
3. Няма истински анализи и последици от матурите – освен за учениците
Всяка година обаче липсва истински анализ на резултатите и мерки спрямо него. Обществото получава от МОН статистика – средни резултати, брой двойки и шестици и класации. Няма информация с какво точно се справят учениците, с какво – не и най-вече – какви са причините за това и какво следва.
Така например има области в България, които “традиционно” се справят най-добре и такива, които са на опашката. Също така външните оценявания и държавните зрелостни изпити не дават яснота за образователния път на всеки отделен ученик и за това каква стойност е добавило училището за неговото развитие. По този начин стотици училища, които не влизат в понятието “елитни”, а учениците повишават резултатите си, остават в сянката на класациите, а педагогическите специалисти в тях губят мотивация, макар резултатите да за плод единствено на техните усилия, а не на добавената стойност на частни уроци.
В други държави резултатите от външните оценявания се използват, за да се направи план за всяко едно училище как да подобри резултатите си. В България се използват само за да класират ученици. И след това да се направи топ 10 на училищата според резултатите на учениците им – обаче без да се има предвид, че тези резултати могат да се дължат и на частните уроци – и да се осъдят публично други училища.
4. Голяма част от учениците изчезват между I и XII клас
Нещо, което МОН никога не коментира, е значително по-малкият брой ученици в 12 клас спрямо започналите първи клас от същия випуск. Тази година например близо 47 хиляди ученици са се явили за матурата по български. През 2012 г., когато този випуск е постъпвал в 1 клас, учениците са били 65 хиляди. Изгубили сме през тези 12 години училищно образование 18 хиляди ученици и не знаем какво се е случило с тях.
Не знаем също така колко ученици са били накарани да не се явят изобщо на изпита, за да не развалят успеха на училището си. Нито пък колко дванадесетокласници са ходили на частни уроци за подготовка и откога точно ходят.
