fbpx Правни възможности за защита на правата на изключения съдружник в ООД | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Правни възможности за защита на правата на изключения съдружник в ООД

Водеща снимка
Да

Правни възможности за защита на правата на изключения съдружник в ООД

Дружеството с ограничена отговорност (ООД) е „изобретение“ на немската правната доктрина, като безспорно е най-предпочитана форма за сдружаване и извършване на търговска дейност в страната ни. Същото се отличава с редица преимущества - гъвкавост, опростени процедури за вземане на решения, възможност на съдружниците да участват както чрез финансови средства, така и чрез лични усилия в постигането на стопанските цели.

Нередки, обаче са и случаите, в които след успешно стартиране на ново дружество или постигане на значителни и дългогодишни успехи на една компания, настъпва разрив във взаимоотношенията между бизнес партньорите, което довежда до вземане на решение за изключване на някои от съдружниците.

С предходния ни материал разгледахме какви възможности за защита има миноритарния съдружник срещу неправомерни действия, а с настоящия ще се фокусираме върху правата, с които разполага изключения съдружник в ООД, както и върху някои практически въпроси при упражняването им.

Съгласно съдебната практика, решението на Общото събрание за прекратяване на членството на съдружник в дружеството с ограничена отговорност има автоматично действие и незабавен ефект във вътрешните отношения между Дружеството и съдружника, от което следва, че бившият съдружник губи редица свои права, произтичащи от членственото правоотношение.

Въпреки това, съдружникът разполага с някои правни възможности след прекратяване на членството си, с които може да защити своите права и законни интереси:

1. Иск по чл. 74, ал. 1 Търговския закон (ТЗ) за отмяна на решение на общото събрание, с което е прекратено неговото членство

Като първа възможност Изключеният съдружник би могъл да се защити като поиска отмяна на взетото решение, в случай че счита, че не са налице основания за изключването му или е нарушена процедурата за взимане на съответните решения. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ТЗ, всеки съдружник може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството.

Искът се предявява срещу дружеството, като срока за предявяване е 14-дневен от деня на събранието, когато ищецът е присъствувал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването на решението, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. Посоченият срок е преклузивен и при неспазването му съдружникът губи правото да оспорва решенията.

Съдилищата приемат, че иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ може да предяви съдружник, който към датата на провеждане на общото събрание е имал това качество, като е ирелевантно последващото изгубване на това качество.

Ползите от успешното провеждане на този иск са, че въз основа на съдебното решение изключеният съдружник ще бъде възстановен като съдружник в дружеството с всички права, произтичащи от членственото правоотношение, включително правото да гласува в Общото събрание, да участва в дружествените работи, право на ликвидационен дял и др.

2. Иск по чл. 125, ал. 3 от ТЗ за уреждане на имуществените последици след прекратяване на членството

Друга опция пред изключения съдружник е да поиска уреждане на имуществените последици с Дружеството след прекратяване на членството си. Изключването на съдружник има за последица и правото на същия да получи паричната равностойност на дружествения си дял въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ.

В случай, че Дружеството не изплати доброволно паричната равностойност на дружествения дял на изключения съдружник, същият има право на иск срещу дружеството.

Според практиката на ВКС, бившият съдружник няма право на „ликвидационен дял“ от имуществото на дружеството, а трябва да се изготви нарочен баланс към края на месеца на напускане. Възможно е балансът да е отрицателен, т.е. да се окаже, че съдружникът няма вземане от дружеството, независимо че при евентуална ликвидация делът му би се трансформирал в оценим в пари дял. В друго свое решение , ВКС приема, че законът не допуска изчисляването на размера на дружествения дял да става на база пазарна цена на активите, а това може да стане само в случай на ликвидация на дружеството. Само тогава наличните активи ще бъдат осребрени по тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник ще се изплати съответстващия му се ликвидационен дял. При напускане на съдружник дружественият дял е различен от ликвидационния такъв.

Интересен от практическо значение е въпросът за изчисляването на стойността на активите и определянето на размера на паричната равностойност на дружествения дял. Съгласно практиката на Върховния касационен съд при изготвянето на междинния баланс към края на месеца, през който е станало прекратяване на членството на съдружника, следва да се вземе предвид стойността на придобитите от дружеството активи по тяхната историческа цена, т.е. по цената, по която активите, пасивите и капиталът се оценяват и счетоводно отразяват към момента на тяхното възникване или придобиване. Тази историческа цена се проявява като цена на придобиване, себестойност или справедлива цена и тя трябва да залегне при изготвяне на баланса за определяне на дружествения дял на напусналия съдружник.

При заплащане на паричната равностойност на дружествения дял съгласно посочените по-горе изисквания на практика ще бъдат окончателно уредени имуществените отношения между Дружеството и изключения съдружник.

3. В допълнение на горните възможности следва да бъде посочена и още едно допълващо правомощие, с което разполага изключеният съдружник при водене на дело на основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ:

Според изискванията на Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, всеки търговец е длъжен да заяви за вписване настъпили промени в обстоятелствата по своята партида в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство. В тази връзка изключването на съдружника следва да бъде заявено за вписване от дружеството в посочения срок.

При наличие на съдебен спор относно решението за изключване на съдружника, обаче за изключения съдружник е налице възможност да поиска спиране на регистърното производство в Търговския регистър и заявените за вписване промени  до окончателно решение на правния спор.

Съгласно трайната съдебната практика, самото завеждане на исковата молба е достатъчно основание за спиране на регистърното охранително производство, тъй като влязлото в сила решение по спора ще е задължително при разрешаване на охранителното производство. Следва да се има предвид, че съдружникът разполага с изключително кратък срок за подаване на молба за спиране на регистърното производство – 3-дневен срок от заявяване на промените за вписване по партидата на дружеството в Търговския регистър.

С оглед спецификата на маркираните в настоящата статия възможности на изключения съдружник, както и реда за упражняването им, препоръчваме при избора на защита на правата Ви да се консултирате с адвокат с опит в областта на търговското и дружествено право.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областта на търговското право, като консултира както български така и чуждестранни клиенти при избора на най-подходящи средства за защита на правата им като съдружници в ООД. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, могли да се свържете с експертите чрез https://murgova.com/

Facebook коментари