fbpx Защита на миноритарния съдружник срещу неправомерни действия | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Защита на миноритарния съдружник срещу неправомерни действия

Водеща снимка
Да

Защита на миноритарния съдружник срещу неправомерни действия

Обединяването на идеите, уменията, активите и усилията на предприемачите са ключ към успеха и по-бързата реализация на планираното бизнес начинание. Често, пленени от ентусиазма, съпътстващ новите идеи, бъдещите съдружници не отделят достатъчно внимание на структурата, в която се обединяват и рядко предвиждат гаранции за собствените си интереси при бъдещо потенциално разделяне на бизнеса (успешен или не).

На ежедневна база се сблъскваме с казуси, при които съдружници, работили успешно заедно в продължение на десетки години, изпадат в конфликти, поради структурата на общото търговско дружество или поради вътрешното разпределение на ролите, единият от тях се оказва изолиран от дейността на компанията, а другият, посредством на пръв поглед законосъобразни механизми, взема контрол и започва да взема решенията в общия бизнес .

В много случаи, с цел по-голяма оперативност при извършване на дейността съдружниците в ООД назначават едно лице за управител, а Съветът на директорите в АД избира един изпълнителен член, съсредоточаващ в себе си представителната власт. Конкретните лица рядко са независими от съдружниците и често се определят или от съдружника с по-голям дял или от този с по-голямо влияние.

При възникване на конфликт между съдружниците, миноритарният съдружник се оказва в изолация, без реална възможност да влияе или да контролира действията на назначения под давление на мажоритарния съдружник управител. При липса на мнозинство, смяната на управителя или назначаването на нов, който да представлява заедно с първия се оказва невъзможно без съгласието на другия съдружник.

При назначаването на управителя/избора на изпълнителен член, съдружниците (включително миноритарните) считат, че интересите им биха били защитени, в случай че наложат разнообразни и често „оригинални“ ограничения на представителната власт на управителя/ изпълнителния директор. Дори да бъдат вписани в Търговския регистър, такива ограничения обаче няма да имат действие по отношение на трети лица и се прилагат единствено в отношенията между управителния орган и дружеството.

В този смисъл са разпоредбите на чл. 141, ал. 2 и чл. 235, ал. 4 от Търговския закон, както и Европейската директива 2009/101/EO. Това означава, че сделките, сключени с трети лица в разрез с наложените ограничения на представителната власт са действителни и обвързващи за дружеството, а евентуална отговорност на управителя може да бъде търсена единствено от дружеството.

Един от вариантите за временно ограничаване на правомощията на управителния орган, който може да бъде разглеждан и който предлагаме на клиентите си в такива ситуации са обезпечителните мерки, наложени от съда. В съдебната практика обаче се срещат само изолирани съдебни актове, по силата, на които е наложена обезпечителна мярка „временно отстраняване на лице от заеманата от него длъжност“ на изпълнителен директор, включително и на член на съвета на директорите на акционерно дружество, но като обезпечение на искове за търсене на отговорност.

Въпреки това, по-трайната съдебна практика приема, че отстраняването на едната страна по правоотношението само въз основа на изявлението на другата страна по него или въз основа на акт на трето на правоотношението лице, по своето естество представлява акт на административна принуда. Поради това се прилага само в изрично предвидените от закона случаи, какъвто не е налице, като допускането на подобна мярка ще доведе до затруднения при представителството на дружеството.

В теорията е изказано становището, че при конфликти между участниците в търговското дружество успешният изход от съдебния процес би бил обезпечен най-добре посредством назначаване на трето лице, например определен от съда управител, или лице, под чийто надзор да се осъществява дейността. Подобна намеса в дейността на дружеството обаче нашият закон изрично не предвижда и практиката не допуска, макар евентуално да може да бъде извеждана по тълкувателен път като „подходяща“ обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК.

Друга възможност за запазване на контрола върху дейността на управителя на дружеството е назначаване на временен синдик, като обезпечителна мярка по молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, по искане на кредитор или служебно, съдът по несъстоятелността може да назначи предварително временен синдик. Дружеството продължава дейността си под надзора на синдика и сделки се сключват само с негово съгласие.

Разбира се, горното предполага подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност, което от своя страна може да има неблагоприятен и нецелен ефект върху дейността и репутацията на дружеството.

Възможно е срещу управителя да бъде подаден и сигнал в прокуратурата за престъпление по Глава VI от Наказателния кодекс. Подобен подход има редица особености, които следва да се съобразят и които излизат извън строго гражданско и търговско правния характер на отношенията с управителя, но често се оказват успешна комбинация с гражданско правните методи на защита.

С оглед всичко изложено, защитата на миноритарните съдружници срещу действията на управителя е силно ограничена, като намесата на съда в работите на дружеството е в повечето случаи недопустима и такъв подход би бил неефективен. Най-ефективният подход изглежда назначаването на двама представляващи, които да упражняват правомощията си само заедно. Този подход обаче не без основание не е винаги приемлив поради затрудненията на оперативно ниво, които създава. Въпреки това има варианти този негативен ефект да бъде ограничен и дори преодолян.

Именно затова препоръчваме въпросът с мнозинството на вземане на решения от управляващите органи в дружеството/ ОС, СД/ да бъде преценяван внимателно, да бъдат договорени и уредени поставените по-горе въпроси още при учредяване на търговското дружество, тъй като само на този начален етап и при добри отношения между съдружниците може да бъде постигнато съгласие, което да предвиди начини за избягване на описаната ситуация, която на практика може да парира дружеството или да озове миноритарния съдружник без защита. Такива решения обаче задължително следва да вземат предвид императивните разпоредби на закона относно общата забрана за ограничаване правомощията на управителните органи.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ има богат опит в сферата на търговското и дружественото право. В настоящия материал бяха изложени само част от съществените аспекти на нормативната база, като с оглед спецификите, всеки случай следва да бъде консултиран и преценяван отделно. При нужда от допълнителна информация и съдействие, можете да се свържете с експертите чрез: https://murgova.com/

Facebook коментари