fbpx Как да бъдеш първокласен собственик? | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Как да бъдеш първокласен собственик?

Водеща снимка
Да

Как да бъдеш първокласен собственик?

През последните месеци имах удоволствието, освен да се наслаждавам на узбекска кухня, да общувам с редица наистина прекрасни български собственици на устойчиви бизнеси, партньори на големи компании, изградили име в страната и чужбина. Такива чорбаджии за себе си съм ги нарекъл „първокласни собственици“.

За тях е характерно, че са в ролята на Краля Слънце в компанията и всички, и всичко зависи и се одобрява от тях - от купуването на трактор до купуването на пакет тоалетна хартия от различен от досегашния доставчик. Именно с техните компании е изключително интересно да наблюдавам и да работя.

Навремето, още когато бях търговски директор на Jimmy’s, в компанията се ширеше следната приказка: „Първокласният мениджър назначава първокласни служители, второкласният назначава третокласни. За мениджърите някак си е по-ясно. Второкласните обаче не назначават първокласни и второкласни от страх да не бъдат изместени.

Въпросът, който си задавам аз, е какви мениджъри назначават първокласните собственици?

Колкото по-изявен е един собственик, толкова по не вярва в качествата на своите служители, или съответно има лимитиращи вярвания и е убеден, че те не стават. Обикновено списъкът с причини е дълъг колкото „Война и мир“ и „Анна Каренина“, взети заедно. Това, което наблюдавам, особено в последно време, продиктувано от засилващото се недоверие между собственици и кадрите в компаниите е, че при отворени позиции, в голяма част от случаите собствениците първа класа назначават служители трета, икономична класа. Може да назначат някой от втора или в редки случаи дори първа, като обаче му дават правомощия и пространство за разгръщане като на тези от трета. Защо се получава така?

В голяма част от случаите, когато попитам: „Вие като собственик, колко от бизнеса генерирате като приходи и договорки?", отговорът е: около 50-70%. Тогава наистина за какво са ти първокласни мениджъри? Назначавай си зъбни колела и върти сам вала като изоглавен. Ако искаш обаче да не си в гадното ежедневие, да можеш да седнеш и да помислиш какво да правиш след пет-десет години с този бизнес или дори след 3, трябва да имаш хора, които да поемат от тези 70% поне 50%, или поне 35%, ако твоите са 50.

Започвайки тази тема, винаги изскача дупликата: Ама те не стават!

Много често ми се иска да изкрещя в лицето на човека отсреща – „Е, как ще стават, като ти си ги взимаш такива!“ или „Как да стават, след като ти сам ги скопяваш!“.

В първия случай всичко е ясно, колкото и да е тъжно, че мачът е свирен. Като консултант и обучител каквито и техники и лечения да приложа, те имат само краткотраен ефект. Във втория случай, при скопяването на първокласни мениджъри, е по-интересно. Най-често срещаният вариант да се случи това, е като не им се дават правомощия и най-вече като им нямат доверие. Липсата на доверие е най-демотивиращият фактор за всеки мениджър. Какъвто и човек да е, колкото и дебелокож да е, в един момент намразва и работа, и фирма, и става вътрешна конкуренция. Не защото прави нещо явно против фирмата, а защото не прави нищо за фирмата. Това са най-опасните кадри, защото хем ги има, хем ги няма.

Третокласните от своя страна демотивират всичко живо около себе си - и служители и клиенти, че и доставчици също. Те са “хепи”, но всички около тях се чувстват като след бомбата в Нагазаки, облъчени от тяхната третокласност.

Ако наистина искате да се развивате и се чувствате като първокласен собственик или мениджър, назначавайте само най-добрите и им давайте още от ден първи възможност да се докажат. Така на първия месец ще разберете що за човек имате насреща си - дали е зъбно колелце или турбо двигател. Не се колебайте да покажете, че сте разбрали кой стои пред вас, само така ще запазите новите от първа класа и ще шкартирате тези от трета.

Един от тези първокласни собственици, който е собственик на един от любимите ми хотели, преди време ми сподели: - Аз не се пазаря за заплата, независимо дали е камериерка или шеф готвач. Давам това, на което те са се оценили и след две-три седмици им казвам на колко аз съм ги оценил. Много ми хареса този подход. Може да не е приложим във всеки бизнес, но може да го запомните и да помислите как да го приложите при вас.

За втора класа ще разкажа по-нататък.

Facebook коментари