През последните месеци имах удоволствието, освен да се наслаждавам на узбекска кухня, да общувам с редица наистина прекрасни български собственици на устойчиви бизнеси, партньори на големи компании, изградили име в страната и чужбина. Такива чорбаджии за себе си съм ги нарекъл „първокласни собственици“.
За тях е характерно, че са в ролята на Краля Слънце в компанията и всички, и всичко зависи и се одобрява от тях - от купуването на трактор до купуването на пакет тоалетна хартия от различен от досегашния доставчик. Именно с техните компании е изключително интересно да наблюдавам и да работя.
Навремето, още когато бях търговски директор на Jimmy’s, в компанията се ширеше следната приказка: „Първокласният мениджър назначава първокласни служители, второкласният назначава третокласни. За мениджърите някак си е по-ясно. Второкласните обаче не назначават първокласни и второкласни от страх да не бъдат изместени.
Въпросът, който си задавам аз, е какви мениджъри назначават първокласните собственици?
Колкото по-изявен е един собственик, толкова по не вярва в качествата на своите служители, или съответно има лимитиращи вярвания и е убеден, че те не стават. Обикновено списъкът с причини е дълъг колкото „Война и мир“ и „Анна Каренина“, взети заедно. Това, което наблюдавам, особено в последно време, продиктувано от засилващото се недоверие между собственици и кадрите в компаниите е, че при отворени позиции, в голяма част от случаите собствениците първа класа назначават служители трета, икономична класа. Може да назначат някой от втора или в редки случаи дори първа, като обаче му дават правомощия и пространство за разгръщане като на тези от трета. Защо се получава така?
В голяма част от случаите, когато попитам: „Вие като собственик, колко от бизнеса генерирате като приходи и договорки?", отговорът е: около 50-70%. Тогава наистина за какво са ти първокласни мениджъри? Назначавай си зъбни колела и върти сам вала като изоглавен. Ако искаш обаче да не си в гадното ежедневие, да можеш да седнеш и да помислиш какво да правиш след пет-десет години с този бизнес или дори след 3, трябва да имаш хора, които да поемат от тези 70% поне 50%, или поне 35%, ако твоите са 50.
Започвайки тази тема, винаги изскача дупликата: Ама те не стават!
Много често ми се иска да изкрещя в лицето на човека отсреща – „Е, как ще стават, като ти си ги взимаш такива!“ или „Как да стават, след като ти сам ги скопяваш!“.
В първия случай всичко е ясно, колкото и да е тъжно, че мачът е свирен. Като консултант и обучител каквито и техники и лечения да приложа, те имат само краткотраен ефект. Във втория случай, при скопяването на първокласни мениджъри, е по-интересно. Най-често срещаният вариант да се случи това, е като не им се дават правомощия и най-вече като им нямат доверие. Липсата на доверие е най-демотивиращият фактор за всеки мениджър. Какъвто и човек да е, колкото и дебелокож да е, в един момент намразва и работа, и фирма, и става вътрешна конкуренция. Не защото прави нещо явно против фирмата, а защото не прави нищо за фирмата. Това са най-опасните кадри, защото хем ги има, хем ги няма.
Третокласните от своя страна демотивират всичко живо около себе си - и служители и клиенти, че и доставчици също. Те са “хепи”, но всички около тях се чувстват като след бомбата в Нагазаки, облъчени от тяхната третокласност.
Ако наистина искате да се развивате и се чувствате като първокласен собственик или мениджър, назначавайте само най-добрите и им давайте още от ден първи възможност да се докажат. Така на първия месец ще разберете що за човек имате насреща си - дали е зъбно колелце или турбо двигател. Не се колебайте да покажете, че сте разбрали кой стои пред вас, само така ще запазите новите от първа класа и ще шкартирате тези от трета.
Един от тези първокласни собственици, който е собственик на един от любимите ми хотели, преди време ми сподели: - Аз не се пазаря за заплата, независимо дали е камериерка или шеф готвач. Давам това, на което те са се оценили и след две-три седмици им казвам на колко аз съм ги оценил. Много ми хареса този подход. Може да не е приложим във всеки бизнес, но може да го запомните и да помислите как да го приложите при вас.
За втора класа ще разкажа по-нататък.
