fbpx Моля, извинете! | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Моля, извинете!

Водеща снимка
Да

Моля, извинете!

В началото на прехода, който започва много да прилича на Мойсеевия изход, постоянно говорихме кога ще ги стигнем американците, японците, германците. После стана гърците и румънците, после се отказахме да стигаме, когото и да било. А след Освобождението българското общество постоянно се е сравнявало с другите и по производителност, и по университети, училища и т.н., и това е било един заряд за обществото. Сега пък постоянно ни обясняват как сме най-слабият и смотан ученик в класа на ЕС. Е, как да не бягат половината от час или да искат да се преместят в друга паралелка? 

Няма да стигнем американците и японците със сигурност, защото те тичат на други стадиони, но поне да погледнем тези около нас как тренират и какво правят, за да може да сме с тях заедно не само на стадиона, но и да тичаме заедно. 

Преди дни ми попадна в мрежата клип, заснет професионално, как ръководството на японската компания за производство на сладолед „Акаги“ се е строило пред предприятието, всички облечени в строги костюми, като най-отпред е Акаги сан. Зад него топ мениджмънта и най-отзад секретарките. Предстои публично извинение на компанията пред нейните клиенти. Стоят толкова покрусени все едно са извършили най-големия грях, след което правят общ поклон, символ на публично извинение пред своите клиенти, защото са вдигнали цената на най-популярния си артикул от 60 на 70 йени. Цената не била променяна от 1991 г. , но през 2016 г. компанията е трябвало да я промени!

Какво мислене трябва да имаш, колко достойнство трябва да има във фирмената философия, за да застанеш пред камерата и да се извиняваш, че вдигаш цената след 25 години! Не след 25 дни! Затова казвам, че тичаме на различни стадиони. Безспорно това не е нашето мислене, но все пак е добре да възприемаме нещо и от японците. 

Представяте ли си, ако тази практика се въведе в България, че ние през последните 6 месеца само ще се покланяме едни на други, нищо друго няма да правим. За съжаление физиономиите ни няма да изразяват покруса, а ще има безразличие и поклонът ще бъде вял и изкуствен. Не защото това не е в нашата култура, а защото не ни пука особено, не ни пука истински нито за клиентите по веригата, нито за крайния потребител. Единственото, което ни притеснява, е дали ще паднат продажбите, а ако това не се случи, кучета ги яли клиентите. Такива сме за съжаление, поне голяма част от нас са такива. 

Осъзнавам, че няма как да се работи на старите цени поради редица причини, но един “поклон на извинение” към клиентите е добре да бъде направен. Ако го няма, част от тях няма да останат ваши клиенти. Не защото нямат пари, както се казва, а защото просто сте вдигнали цените, лепнали сте върху старата цена нова и толкоз - ако щат! Е, някои няма да щат, но на други, ако се извините за вдигането, ще го оценят и ще ги запазите.